Ръкопис на Ервин Шрьодингер, останал забравен повече от 80 години в австрийска библиотека, е изваден на бял свят от историка на физиката Флавио Дел Санто от Женевския университет, съобщи „Сайънс алърт“. Документът от три страници е кратък, но съдържа отдавна изгубения принос на един от създателите на квантовата физика към вълната от научни дебати през 40-те години на миналия век, известна като „Колапсът на детерминизма“.
Ръкописът предлага изненадващ поглед към убежденията на Шрьодингер за природата на реалността. Ученият често е представян като критик на идеята за квантовата случайност, но се оказва, че е вярвал в съществуването на аспекти на Вселената, които не могат да бъдат предсказани – убеждение, което е поддържал още преди появата на квантовата теория през 20-те години на миналия век.
„Най-силният аргумент в полза на индетерминизма е по-стар от квантовата механика“, пише Шрьодингер в непубликувания ръкопис.
В класическата физика не съществува истинска случайност. Заровете може да имат вдлъбнатини и несъвършенства, които влияят върху начина, по който се търкалят. Генераторите на случайни числа в компютрите обикновено работят въз основа на алгоритми. Дори хвърлянето на монета се управлява от физически сили, които на теория биха могли да бъдат предсказани, отбелязва „Нейчър“.
Това явление е известно като детерминизъм и играе важна роля в разбирането ни за физическата Вселена. Според него всяко класическо поведение се определя от условията, които го предхождат, дори ако не знаем какви са всички тези условия.
Но квантовата механика следва съвсем различна линия. На квантово равнище поведението на частици като фотоните и електроните може да се предсказва единствено чрез вероятности. Можем да изчислим с изключителна точност вероятността за определен резултат, но не можем категорично да предскажем какво ще направи отделна частица.
Това повдига фундаменталния въпрос дали Вселената по своята същност е случайна или съществуват скрити фактори, които определят поведението на частиците и които квантовата механика все още не е отчела.
Тези хипотетични скрити фактори са известни като скрити променливи и представляват именно това, което подсказва името им – неизвестни свойства или условия, които, ако ни бяха известни, биха позволили на физиците да предсказват квантовото поведение на отделните частици.
В разгорелия се през миналия век научен дебат по темата Шрьодингер създава модел и дава своя отговор, в който посочва: „Експерименталните доказателства и логическата дедукция никога не могат да докажат, че детерминистичната или индетерминистичната гледна точка е невъзможна“.
Написаното от него обаче така и не вижда бял свят, като причината за това е неизвестна. Дел Санто допуска, че след като през 1944 г. физикът Хайнрих Пелцер публикува подобен модел със скрити променливи, е възможно Шрьодингер да е научил за работата му и да е решил, че въпросът вече е изяснен.
Макар Шрьодингер често да е представян като защитник на детерминизма, собствената му философска позиция е доста различна.
Още през 20-те години на XX век, преди дори да се появи съвременната квантова механика, Шрьодингер твърди, че законите на природата може да са фундаментално статистически, вместо да се управляват от някакъв механизъм, при който събитията са напълно предсказуеми. Под влиянието на физика Франц Екснер той дори определя класическия детерминизъм като „философски предразсъдък“ и „априорно убеждение“.
Непубликуваният му ръкопис подсказва, че позицията му не се е променила съществено до 40-те години на XX век, нито в по-късните години.
„Час ЛИК“ на БТА е мястото за срещи отблизо с лицата на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен в интернет страницата и в YouTube канала на БТА.
Гледайте ни в YouTube Слушайте ни в Soundcloud Слушайте ни в Spotify
