Университетски преподаватели и учени на пресконференция днес се обявиха против идеята за един учебник по история и цивилизации, по български език и литература и по география и икономика.
В пресконференцията в Националния пресклуб на Българската телеграфна агенция (БТА), организирана от Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, участваха акад. проф. д-р Иван Илчев, проф. д-р Веселин Янчев, доц. д-р Светослав Живков от Историческия факултет на СУ; проф. д-р Мира Маркова – декан на Историческия факултет на СУ, проф. д-р Амелия Личева – декан на Факултета по славянски филологии на СУ, проф. д-р Милко Палангурски от Института за исторически изследвания на БАН и писателят Захари Карабашлиев.
Проф. Мира Маркова каза, че е започнала инициатива по темата с написването на отворени писма, които са от Историческия факултет, от Факултета по славянски филологии и от Геолого-географския факултет на СУ, като към тях са се присъединили преподаватели и учени от други университети и от БАН. Поводът е свързан с изказването на министър-председателя Румен Радев от 15 септември тази година, свързано с намерението за въвеждане на един учебник по трите учебни предмета, уточни деканът на Историческия факултет на СУ.
Проф. Маркова отбеляза, че в повечето европейски страни моделът на образователен плурализъм е стандарт, пазарът е свободен и учителите избират между одобрени учебници на различни издателства. Във Франция водещите издателства са шест, в Испания големите издателства са четири, в Италия няма централизирано одобряване на училищните помагала, а водещи на пазара са около пет-шест издателски групи. В Полша образователното министерство се придържа към политика на контролиран плурализъм и на пазара има винаги поне три-четири одобрени учебници, обясни проф. Мира Маркова. Тя каза, че „практиката за единен учебник по история се прилага най-вече в страни с недемократични политически системи, като Куба, Северна Корея, Иран, Беларус и други“.
„Категорично заявяваме, че наличието на повече от един учебник по предмета „История и цивилизации“ не е сред причините за проблемите в образованието ни“, каза деканът на Историческия факултет на СУ. Призоваваме министър-председателя да преразгледа плановете си за въвеждане на единствен учебник по история в училищното образование, заяви проф. Мира Маркова.
Според акад. проф. д-р Иван Илчев „въвеждането на един-единствен учебник ще е първата стъпка към диктатурата“.
Проф. Амелия Личева говори за реформите в средното образование и прочете писмо от Факултета по славянски филологии, подкрепено от други преподаватели и писатели. „От няколко години от нашия факултет говорим колко е важно да се промени преподаването на литературата в училище. Идеята за един учебник могат да защитават само хора, които искат да върнат диктатурата и идеологията в образованието“, заяви проф. Личева. Тя прочете и писмото, в което се казва, че наличието на един учебник отнема доверието към учителя, защото учителите познават своите ученици, нивото на справяне и потребностите им.
„Един учебник по литература е силно ограничаване на правото да израснеш като гражданин и налагане на една остаряла доктрина на единомислието, на забранената и позволената литература, на клишираните модели и интерпретации. Към момента действат две учебни програми – едната по български език, а другата – по литература, обединени в един учебен предмет, като по всяка от учебните програми се създават отделни учебници. Преминаването към един учебник означава, че българската образователна система ще извърви пътя обратно – към ограничаващия режим, характерен за недемократичните общества“, заяви проф. Личева.
За преминаването към един учебник по трите учебни предмета говори и проф. д-р Веселин Янчев. Според него „целта е да се добие типизирана представа от учениците за България и света“.
Проф. д-р Милко Палангурски представи позицията на историците от БАН. По думите му „налагането на един учебник означава политическа цензура и учителят става безгласна буква“. „Ударът е срещу учебните дисциплини, които формират гражданско мислене“, заяви проф. Палангурски.
„Пиша книги с историческа тематика, баща съм на деца в училищна възраст и съм главен редактор в издателство, което не издава учебници. Идеята за един учебник по предмет не е българско изобретение. В Русия от 2023 г. историята се учи по един държавен учебник, от 2027 г. там учебниците по руски език и литература ще бъдат само един, а до 2028 г. – и по география. В Китай от 2019 г. учебниците по китайски език, история и политическо възпитание са единни за цялата огромна китайска държава. Във Виетнам от тази учебна година има един учебник по всички предмети. Гърция е единственият пример на европейска държава, която до тази година е имала един учебник по съответните дисциплини. Това се увенчава с провал и от тази година те минават отново на повече учебници за съответните програми“, каза Захари Карабашлиев.
Той отбеляза, че всяка реформа, каквото и да е била тя, трябва да отговаря на два основни въпроса – какво налага тази реформа сега и какви данни има, че тази реформа ще реши конкретни образователни нужди.
Доц. д-р Светослав Живков отбеляза, че учебниците могат да са два-три, пет или десет, но в един клас се учи по един учебник. Всички учебници се подготвят по единна учебна програма, като има задължителни теми, които трябва да присъстват във всеки учебник, добави той.
Проф. Мира Маркова прочете и писмо срещу въвеждането на един учебник по география и икономика, от проф. д-р Климент Найденов – декан на Геолого-географския факултет на СУ, и от други преподаватели.
„Час ЛИК“ на БТА е мястото за срещи отблизо с лицата на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен в интернет страницата и в YouTube канала на БТА.
Гледайте ни в YouTube Слушайте ни в Soundcloud Слушайте ни в Spotify
