Числеността на морските животни в т.нар. зона на здрача в Мексиканския залив е намаляла с около 60 процента след петролния разлив от платформата „Дийпуотър Хърайзън“ (Deepwater Horizon) през 2010 г. и оттогава не показва признаци на трайно възстановяване. Това сочи изследване, публикувано в научното списание PNAS, за което съобщава Асошиейтед прес.
Зоната на здрача обхваща дълбочините между 200 и 1500 метра, където прониква много малко слънчева светлина.
В периода между 2011 и 2015 г. броят на рибите в изследвания район е намалял с 63,5 процента, на ракообразните, включително скариди и крил – с 62 процента, а на по-едрите животни, сред които калмари и октоподи – с 59,7 процента. Популацията на крила е спаднала със 72 процента, посочват учените.
Изследването е ръководено от Трейси Сътън от университета „Нова Саутистърн“. Екипът е проучил водните слоеве на дълбочина до около 1500 метра, където прониква малко светлина и множество морски организми осигуряват храна за по-големи хищници, включително китове и делфини.
При експедиция през 2011 г. учените използвали мрежи и сонар, за да измерят количеството морски живот. При повторното изследване три години и половина по-късно със същото оборудване те установили рязък спад на числеността на организмите. Последващите наблюдения показват, че популациите остават на ниски нива, въпреки лекото им повишение през 2022 и 2023 г.
Изследователите са анализирали данни от улова с мрежи, акустични измервания и генетични изследвания, които сочат загуба на генетично разнообразие. Екипът е проверил и други възможни фактори за спада, сред които температурата на водата, наличието на кислород и хранителните ресурси.
„Единственото събитие, което съвпада, е петролният разлив. Затова смятаме, че той е най-вероятната причина за намаляването на популациите“, каза Сътън. Той уточни, че изследването не доказва пряка причинно-следствена връзка, но времевото съвпадение и анализът на останалите фактори подкрепят тази хипотеза.
При експлозията на платформата „Дийпуотър Хърайзън“ през април 2010 г. загинаха 11 работници, а петролът и газът продължиха да изтичат в морето близо пет месеца. Според учените замърсителите могат да се натрупват в яйцата на оцелелите организми и да засегнат следващите поколения.
Съавторката на изследването Изабел Ромеро от Университета на Южна Каролина отбелязва, че както петролът, така и използваните за разпръскването му химикали, известни като диспергенти, могат да навредят на морските организми. Диспергентите раздробяват петрола на по-малки капки, което увеличава излагането на организмите в дълбоките водни слоеве на замърсяването.
Според учените последствията засягат цялата екосистема, тъй като много от видовете в зоната на здрача са основна храна за други морски животни. Изследването показва също колко тясно са свързани различните водни слоеве в залива: редица хищници се гмуркат на голяма дълбочина, докато други организми от дълбините се издигат към повърхността през нощта.
От петролната компания BP, оператор на авариралата платформа, посочиха, че инцидентът е променил трайно организацията и работата ѝ и че са предприети редица промени, целящи да предотвратят подобни случаи в бъдеще, пише още Асошиейтед прес.
„Час ЛИК“ на БТА е мястото за срещи отблизо с лицата на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен в интернет страницата и в YouTube канала на БТА.
Гледайте ни в YouTube Слушайте ни в Soundcloud Слушайте ни в Spotify
