Около 90 души с над 35 различни проекта ще участват в 35-ата българска антарктическа експедиция, бе съобщено на официалната пресконференция, посветена на началото на експедицията и организирана от Българския антарктически институт (БАИ), Националния център за полярни изследвания (НЦПИ) и „Кауфланд България“.
„Тази година ще приемем на нашия кораб (научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“ – НИК 421 – бел. ред.) и на базата (българската база „Св. Климент Охридски“ – бел. ред.) учени от Гърция за третата им експедиция, от Черна гора също за третата им експедиция, от Румъния за втората експедиция. Традиционно, пак от две години, работим и с учени от Румъния, така че ние сме своеобразен хъб на полярните изследвания в целия регион, уважавана страна в света като полярна нация, защото полярните региони са бъдещето на човечеството“, каза ръководителят на българските антарктически експедиции проф. Пимпирев. „Тази експедиция има изключително силно международно участие с учени от САЩ, с учени от Еквадор, от Чили, от Уругвай. България е много търсена за полярни изследвания“, отбеляза проф. Пимпирев.
Очаква се в експедицията да се включат още учени от Обединените арабски емирства, Китай, Колумбия, Еквадор, Португалия и Бразилия.
Проф. Пимпирев изрази благодарност към „Кауфланд“ за традиционното дарение на хранителни продукти, както и на другите по-малки дарители за българските антарктически експедиции.
„На 4 ноември стартира експедицията с отплаването на нашия полярен кораб „Св. св. Кирил и Методий“ от Морска гара – Варна на дългия път към Антарктида. Дотам се стига за 45 дни“, каза още проф. Пимпирев и допълни, че по пътя към Антарктида НИК 421 ще участва и в международния икономически форум КОП31 в Анталия, Турция. Корабът обикаля света с апела да се борим с климатичните промени, подчерта той.
По думите му се очаква НИК 421 да достигне Южна Америка в края на декември и в началото на януари да тръгне с основната група български полярни учени. Българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ ще бъде открита по-рано – още през средата на ноември и ще бъде зазимена в средата на март.
Заместник-директорът на Българския антарктически институт Драгомир Матеев поясни, че тази година се очаква 35-ата експедиция да бъде по-голяма от миналата. По думите му в различни периоди от експедицията на базата ще работят общо около 90 души по над 35 различни проекта. В пиковите периоди капацитетът на базата ще бъде запълнен напълно с максимума от около 35-40 души.
„Подготовката на експедицията тече в общи линии съвсем нормално. В момента корабът практически вече е натоварен с необходимите материали, апаратура и екипировка от страна на експедицията. Очакваме в четвъртък да бъдат натоварени хранителните продукти и, живот и здраве, на 4 ноември корабът да отпътува от Варна“, посочи Матеев.
Той отбеляза, че цялото плаване на НИК 421 ще бъде 162 дни. В района на Шетландските острови ще работи от началото на януари до 20 февруари, като на кораба ще бъдат изпълнявани няколко основни проекта.
Митев обясни, че проектите на кораба за момента са 12 и е предвидено те да се осъществяват изцяло на кораба. Има проекти, които ще работят и на базата, и на кораба. Относно работата на базата, разбира се, предстои разконсервиране и евентуалната ѝ поддръжка – ако има нещо, което по време на зимния сезон е създало проблем, да бъде оправено. Имаме един сериозен ангажимент: преди да дойде първата група учени, трябва да бъде подготвена новата научна лаборатория за тяхната работа. На кораба има още апаратура, като фризери и микроскопи, които ще бъдат разположени и монтирани в новата лаборатория, така че учените да могат да работят, добави той.
Очаква се да бъдат организирани и три теренни лагера за работа на група геолози в различни части от остров Ливингстън, където се намира българската база, и евентуално на близкия остров Смит, ако атмосферните условия позволят.
Очаква се „завършването на новата електро-снабдителна мрежа на цялата база, която след завършването ще ни позволи да работим над 60 процента от времето на възобновяеми източници…Новият водопровод ще бъде свързан в цялата тази част, ще ни позволи по-добре да разпределим водните ресурси и, разбира се, се надяваме тази година окончателно да бъдат завършени новите пречиствателни станции. Относно комуникациите, до края на сезона ще бъде изградена цялостна уай-фай и мрежа в цялата база, така че да има достъп от всяка една точка на базата с нормален интернет и да бъдат разпределени ресурсите на сателитните мрежи по нормален начин, така че да няма прекъсване“, разказа още Матеев.
Той отбеляза, че през 35-ата експедиция продължават интердисциплинарните наблюдения на компонентите на полярната околна среда, които влизат в съответните бази данни. „Имаме от няколко години разработени методики за мониторинги, които тази година бяха частично одобрени от Министерството на околната среда и водите“, посочи още Матеев.
Росица Янева, представител на Българския антарктически институт, разказа на пресконференцията, че на този етап са завършени лаборатории по биология, геология и обща лаборатория, които предстои да се дооборудват тази година.
„Това позволява на учените да подготвят пробите си за транспортиране обратно към България или към други краища на света и да извършват предварителни анализи, които е необходимо да се случат там, на място. Така вече през последните години нарастват обемът и капацитетът на базата, научните проекти се увеличават. Така от проекти, които са били до момента в направление на една дисциплина, вече се разработват мултидисциплинарни проекти с международни екипи“, посочи тя.
Янева подчерта, че българските антарктически експедиции представляват работеща платформа за научни изследвания.
Тя разказа, че тази година в експедицията отново ще се включи млад учен от Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
„Това е една от нашите инициативи, с които се цели да подпомогнем, да насърчим и да приобщим младите полярни изследователи към развитието на тяхната научна кариера и към разработването на полярни научни проекти“, отбеляза още Янева.
„Час ЛИК“ на БТА е мястото за срещи отблизо с лицата на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен в интернет страницата и в YouTube канала на БТА.
Гледайте ни в YouTube Слушайте ни в Soundcloud Слушайте ни в Spotify
