понеделник, 22 юли, 2024 година.

Сред буркани, пълни с ларви в застояла вода, рояци комари жужат под мрежа от бяла тъкан – своеобразна фабрика за комари, някои от които се измъкват и хапят посетителите, но тя помага в борбата на Колумбия срещу треската денга и дезинформацията, предаде АФП.

Въпреки че са идентични с насекомите, които пренасят денга, тези комари са безвредни и са част от амбициозен експеримент, провеждан в страната.

В продължение на близо десет години Световната програма за борба с комарите заменя местната популация на комарите Aedes aegypti – известните раирани тигрови комари, с биологично модифицирани. Целта е да се предотврати пренасянето на треската денга, която тази година вече е причинила 4500 смъртни случая в Латинска Америка.

„Ние използваме живота, за да запазим живота“, казва пред АФП биологът Нелсон Грисалес, който ръководи лабораторията в Меделин, вторият най-населен град в Колумбия.

Проектът, подкрепен от американския мултимилиардер Бил Гейтс, е дал обещаващи резултати – според здравните власти в този регион с 4,4 милиона жители честотата на заболеваемостта от треска денга в северозападния департамент Антиокия е намаляла с 95 процента в сравнение с предходното десетилетие.

Това е победа въпреки кампанията за дезинформация в социалните медии, според която Гейтс използва тези комари за неясни цели. Привържениците на конспиративни теории смятат, че насекомите са снабдени с чипове за контрол на ума, че могат да направят хората хомосексуални или че пренасят по-опасни болести.

Въпреки че все още хапят, лабораторно произведените комари не разпространяват денга – ендемично заболяване за тропическите райони, което причинява треска, главоболие, повръщане, болки в мускулите, а в най-тежките случаи – фатален кръвоизлив.

За разлика от дивите си събратя, модифицираните комари са носители на бактерията Wolbachia, която „създава бариера и предотвратява предаването на денга“, обяснява биологът Беатрис Хиралдо.

Откритието е направено от австралийския учен Скот О’Нийл – един от знаменосците в борбата с болестта от началото на 90-те години на миналия век.

В своите изследвания той открива наличието на тази бактерия в половината от всички видове комари, но не и в Aedes aegypti. Интуицията подсказва на О’Нийл, че като го зарази с бактерията Wolbachia, предаването на денга ще бъде спряно.

„Те извлякоха Wolbachia от плодовия комар и я инжектираха в милиони яйца на Aedes aegypti, докато не успяха да създадат колония, способна да се възпроизвежда с бактерията в продължение на много поколения“, обяснява Грисалес.

„Това не е генетична модификация“, казва Хиралдо. „Бактерията прониква в клетката на комара и води до биологична модификация, но не и до генетична модификация“, допълва ученият.

Модифицираните комари, отглеждани под мрежи, след това се транспортират в буркани до райони, засегнати от треска денга, където се освобождават. Там те се размножават с дивите комари и постепенно заместват местната популация.

Преди Меделин програмата е приложена в Джакарта, Индонезия, и Нитерой, Бразилия, със също толкова убедителни резултати. Инициативата е въведена и в колумбийския град Кали, а скоро ще бъде въведена и в Салвадор.