вторник, 23 април, 2024 година.

Първите предизвикателства пред новоизбраните 200 директори на училища в страната ще са свързани с организацията на държавните зрелостни изпити и на националното външно оценяване, каза за БТА Асен Александров, който е председател на Сдружението на директорите в средното образование. Той е и директор на 51-во Средно училище „Елисавета Багряна“ в София.

Александров отбеляза, че ситуацията е различна в страната и на тези нови училищни директори, които са били заместник-директори или директори на училища, ще им е по-лесно с организацията на държавните зрелостни изпити и с националното външно оценяване след седми клас. Първото предизвикателство за новоизбраните директори е свързано със справянето с тези изпити в края на настоящата учебна година, отбеляза той.

Новите директори трябва да опознаят педагогическите колективи в училищата и да изградят стереотип на взаимоотношенията в тях, отбеляза председателят на Сдружението на директорите в средното образование.

Друго важно предизвикателство пред новите директори е за изграждането на STEМ центровете в училищата

Третото много важно предизвикателство пред новите училищни директори е свързано с изграждането на STEМ центровете във всички училища в страната, каза Асен Александров. „Училищата спечелиха STEМ проектите, които са за между 300 000 и 600 000 лева, и сега трябва да се организират обществените поръчки за изграждането на центровете. Това е сериозна задача от гледна точка на строителството и на материалната база в училищата, и това е голямо предизвикателство пред новите училищни директори“, добави той.

След всички тези предизвикателства трябва да започне и подготовката на следващата учебна година от новите директори на училищата, заедно с останалите им колеги, каза Александров.

Новоизбраните училищни директори могат да членуват в Сдружението на директорите в средното образование, както и в Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България, каза Асен Александров. Целта е от двете работодателски организации в образованието да им помагаме с опит, с юридически консултации, както и да им оказваме подкрепа, обясни той.

„От дълги години не е имало избрани толкова директори на училища по едно и също време, но кандидатите за едно място не бяха много в цялата страна. Това показва, че не е лесно да си директор на училище. Бяха подадени около 400 кандидатури за 276 места на училищни директори, след което 30-40 отпаднаха, защото документите не им бяха добре подготвени. След това 14 процента отпаднаха, защото не успяха да съберат минимум от 30 точки на теста, а други – отпаднаха на самия изпит, защото не можаха да изкарат достатъчно точки. И затова и в София има училища, в които остават на работа изпълняващи длъжността „директор“, защото или няма кандидати изобщо за съответното училище, или няма кандидат, който да е спечелил конкурса“, каза Александров.

Необходимо е държавата да организира квалификационни курсове за кандидатите за училищни директори

Трябва да се направи система за подготовка на кандидатите за директори на училища, която да продължи няколко месеца, предложи Асен Александров. Той отбеляза, че има частни организации и фирми, които организират курсове, но по-добре е, ако държавата се заеме с тази дейност.

„Някои от кандидатите за училищни директори отиват на конкурсите с амбиция и с ентусиазъм, защото отвън нещата изглеждат по-лесни, но в едно училище трябва да се решават много задачи и казуси, които могат да са непознати на голяма част от участниците. Хубаво е държавата да помисли за организирането на сериозни квалификационни курсове за кандидатите за директори на училища, които да продължават по няколко месеца. Необходимо е да се вложат средства и енергия за подготовката на тези кадри, защото те са много важни за училищното образование“, подчерта Асен Александров.

Той съобщи, че предстоят конкурси за заемането на работните места на още много училищни директори в страната. Тези конкурси се организират, защото имаше много изпълняващи длъжността „директор“ и училищни директори, които бяха в пенсионна възраст, уточни Александров.

Сред сегашните новоизбрани директори има и заместник-директори на училища, което е добре, защото те са запознати с нормативната уредба в училищното образование, каза председателят на Сдружението на директорите в средното образование. По думите му „добре е, когато заместник-директор стане директор на училище, защото това е естественият път на развитие в образованието, но той добави, че всеки трябва да има право и възможност да се яви, ако е подготвен“.

За заместник-директорите може би няма да има нужда от подготовка преди явяването им на конкурсите за училищни директори, но учителите, които са кандидати, задължително трябва да преминат през такава подготовка. Тя може да е свързана с нормативната уредба, с различни казуси, с комуникацията с институциите и с родителите, обясни Асен Александров. Той подчерта, че държавата трябва да организира квалификационни курсове или подготовка за кандидатите за директори, за да получат те необходимите знания за това, което ги очаква в българското училище.

През последните години училищните директори бяха изправени и пред проблема, свързан с фалшивите сигнали за поставени взривни устройства в училищата, и с това как да реагират при тях заедно с Министерството на вътрешните работи, отбеляза председателят на Сдружението на директорите в средното образование.

В София сред училищата с новоизбрани директори са: 91-ва Немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“, която е с нов директор Нели Георгиева, Първа английска езикова гимназия – с директор Александър Чакмаков, Втора английска езикова гимназия „Томас Джеферсън“ – с директор Веселина Иванова-Хасун, 18-о Средно училище „Уилям Гладстон“ – с директор Ралица Найденова, 138-о Средно училище за западни и източни езици „Проф. Васил Златарски“ – с директор Александър Евтимов, 23-то Средно училище „Фредерик Жолио-Кюри“ – с директор Иванка Вълкова.

Според списъка на Регионалното управление на образованието в София-град общо 22-ма са новоизбраните директори на училища в столицата.

Както БТА писа, в 200 училища има избрани директори след конкурсите, организирани по новите правила на Министерството на образованието и науката (МОН). Това показват обобщените данни от всички Регионални управления на образованието в страната. За първи път изборът на директори на образователни институции бе проведен по правила, ориентирани не просто към намирането на администратори, а към търсене на лидери, които биха допринесли за промяната в българското образование, съобщиха през март от пресцентъра на МОН.

Конкурси за директори бяха обявени в 276 училища в цялата страна, а кандидатите за тях бяха близо 400. Както МОН съобщи в края на февруари, близо 300 кандидати успешно преминаха първия етап на конкурса, като изкараха повече от 30 точки на тестовото изпитване. След това те представиха концепции за развитие на съответната образователна институция, които са подготвили. Заедно с това по време на устното събеседване пред комисия те трябваше да решат и два конкретни казуса, избрани на случаен принцип. Всички ситуации, на които кандидатите трябваше да реагират, бяха базирани на реални ситуации, които са се случвали в българските училища и при които е било нужно не формално прилагане на нормативната уредба, а лидерски подход.