петък, 12 юли, 2024 година.

Предстоящата Международна конференция на Европейската асоциация за библейски изследвания и съпътстващите я събития бяха представени в Националния пресклуб на Българската телеграфна агенция. По думите на участниците това ще е едно от най-мащабните и важни събития в сферата на хуманитаристиката.

,,Това е най-голямото научно събитие, което домакинства Софийският университет в рамките на хуманитаристиката. За нас е чест, че факултетите – Исторически факултет; Факултетът по славянски филологии; Факултетът по класически и нови филологии; Богословският факултет и Центърът за славяно-византийски проучвания, обединиха усилията си, за да домакинстваме това изключително събитие. Предполагам, че то ще предизвика отзвук и ще бъде поставено в контекста на значението на Софийския университет като водещ в областта на висшето образование и на науката в България.“ Това каза проф. д-р Мира Маркова, декан на Историческия факултет на СУ.

„Всяка година се организират големи събития като този конгрес, но това е най-мащабният досега в сферата на хуманитаристиката“, каза доц. Симеон Хинковски, пом.-декан във Факултета по класически и нови филологии на СУ.

Пресконференцията в БТА беше открита от проф. Георги Вълчев – ректор на Софийския университет. Неин модератор беше проф. д. ф. н. Анна Мария Тототманова – председател на Организационния комитет на Международната конференция, която ще се състои от 15 до 18 юли в София.

,,Европейската асоциация за библейски изследвания организира своите ежегодни конференции на принципа на изследователски групи, всяка от които прави по няколко сесии върху тематиката, която е избрала за свое изследователско поле. В момента има около 30 изследователски групи и сесиите им обикновено протичат едновременно“, отбеляза проф. д. ф. н. Анна Мария Тототманова.

Проф. Тотоманова отбеляза, че в рамките на три дни ще протекат едновременно между 20 и 25 сесии на различна тематика. Тя обясни, че Софийският университет е предоставил залите си безвъзмездно на асоциацията, преговорите за което са продължили пет години.

,,В програмата на конференцията са включени около девет групи, които наслагват славистична проблематика, която е свързана пряко с България и се появява в конференцията на Европейската Асоциация още през 2015 г.“, уточни проф. Тотоманова.

„Богатството от теми и проблеми, които се разглеждат на тази конференция, е голямо, като се обхващат и такива, които се простират от филологията, археологията и теологията до езиковите проучвания, семиологията и други. Тематиката започва от най-древните времена и стига до съвременния свят, където Библията и всичко свързано с нея оказва влияние върху културата, идеологиите и пропагандата“, отбеляза проф. Александър Николов, председател на Асоциацията на византинистите и медиевистите в България.

,,Ние се постарахме да направим един набор от изложби, с които да представим нашето културно наследство. Първата изложба вече може да бъде разгледана във фоайето на Софийския университет пред аулата. Тя се нарича ,,В началото бе словото“ и представлява един много модерен набор от 70 светещи табла, на които са представени едни от най-красивите емблематични средновековни ръкописи“, отбеляза проф. дфн Вася Велинова, която е и директор на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“.

Проф. Велинова добави, че всички изложени пана са придружени от светлинно табло – наратив, което представя историята на българската книжовност през Средновековието.

Втората изложба ,,Библията и нейните изследователи“ ще бъде открита на 16 юли в централното фоайе на Университетската библиотека.

Третата изложба ,,Под закрилата на святото“ е организирана изцяло от Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий“ и ще бъде показана на 17 юли . В централното фоайе на Националната библиотека ще бъдат представени образци на свещените текстове. Вася Велинова допълни, че паралелно след откриването й ще бъде представена най-новата книга на проф. Христо Трендафилов ,,Парапетът“ – сборник от негови студии, есета и изследователски материали, написани специално за издаването й. Те отразяват неговите разностранни интереси в областта на Средновековната литература.

„В изложбите, посетителите ще имат възможността да видят научни трудове на преподаватели от Софийския университет, както от началото на 20-и век така и съвременни научни изследвания, заедно с интернационални проучвания от езиковедска и философска гледна точка на Библията“, каза Биляна Яврукова, директор на Университетската библиотека на СУ.

Доц. Хинковски обясни, че паралелно с изложбата, която ще е в централното фоайе на Националната библиотека, ще има и друга, подредена в музейните витрини, която ще представи музея на СУ. ,,В организацията на конгреса сме включили 22 студенти и докторанти, които ще помагат с логистиката“, каза той.

Деканът на Историческия факултет допълни, че в доброволците, които ще се включат са докторанти и студенти на СУ – бъдещите млади учени, които действително ще се докоснат до светила на науката. Според проф. Маркова това ще даде своеобразен старт на тяхната научна кариера. Според нея е много важно университетът да демонстрира своето обединение именно в контекста на развитието на хуманитаристиката в динамичното ни съвремие.

„По своите параметри, това е един конгрес. При представянето слагаме акцент върху темите, които са свързани с нашия български принос в славянската традиция и този в областта на библеистиката “, каза проф. Александър Николов.

Проф. Александър Николов коментира, че българско участие ще има и в други секции, за да не бъде фокусирано единствено върху славистичните – библейски образи, които според него се възпроизвеждат в средновековни текстове, включително и с пропаганден характер.

По думите на проф. Тотоманова, като домакини тази година от СУ имат право да подготвят три специални сесии, които не са били включени в изследователските групи. Първата ще е насочена към славянската Библия – Библията в средновековните славянски литератури; втората ще разказва за Антиохийската богословска школа, а третата ще се фокусира върху материалните обекти по време на литургията като средство за възприемане на ритуала от обикновените вярващи.

Председателят на Организационния комитет акцентира, че важно е и участието на Националната класическа гимназия ,,Св. Константин Кирил Философ“ чрез нейния хор за църковни песнопения в закриването на конференцията.

Както писа БТА, във форума са предвидени над двадесет научни сесии, в които ще участват над 300 учени от Европа и останалите континенти, и около седемдесет студенти. Ще бъдат изнесени три пленарни доклада на изтъкнати изследователи от Великобритания, Италия и България, както и три извънредни сесии, организирани допълнително от Софийския университет като домакин на събитието.