петък, 24 май, 2024 година.

Приетият през 2016 г. Закон за предучилищното и училищното образование определено се нуждае от промени. Това става ясно от оценката на въздействието на Закона, поръчана от Министерството на образованието и науката (МОН). Тя е подготвена от работна група с представители на Софийския университет “Св. Климент Охридски“, Пловдивски университет “Паисий Хилендарски“, Института за държавата и правото при БАН, Синдиката на българските учители (СБУ), Съюза на ръководителите в системата на народната просвета, Сдружението на директорите в средното образование, Синдикат “Образование“, Независимия учителски синдикат и експерти от МОН, съобщават от Национално издателство за образование и наука “Аз-буки“.

В проучването изследователите са разгледали следните теми: разрешаването на проблемите с учебниците; на проблемите с кадрите и тяхната квалификация; резултатността на държавната политика за увеличаване на разходите за училищно образование; на политиките за обхващане и включване на децата в предучилищното образование и за справянето на държавата с преждевременното напускане на училище. За всяка от тях са проведени анкети с учители, директори и родители.

Общата оценка за ефектите от прилагането на Закона за предучилищното и училищното образование за периода 2017 – 2022 г. по тези специфични критерии е отрицателна (-0,05 пункта).

Въпреки че се наблюдават положителни тенденции, като например измерването на резултатността на политиките за обхващане и успешно включване на децата в предучилищното образование, те не успяват да компенсират другите отрицателни или непроизведени въздействия от Закона, отбелязват изследователите. Според тях проблемите с учебните програми и учебниците, както и с кадрите и тяхната квалификация, се издигат като сериозни предизвикателства и имат значително негативно въздействие. Също така, резултатността на държавната политика за увеличаване на разходите за предучилищно образование и за ранно детско развитие не успява да произведе така необходимия ефект, допълват от “Аз-буки“.

“Окончателната претеглена оценка за общото представяне на Закона в изследвания период от -0,05 е близка до тази, сочеща неутрално въздействие, но е с негативна стойност, което подчертава, че законодателните усилия, респективно, прилагането на нормативната уредба трябва да се насочат по изразителен начин към разрешаване на констатираните проблеми в сферата на предучилищното и училищното образование“, заключават изследователите.

Изводът им е, че Законът успява в минимална степен да постига своите цели, както и че това не става при възможно най-оптималния баланс на разходи на ресурси, тоест необходимо е рационализиране и адаптиране на публичните политики и законодателството в областта на предучилищното и училищното образование.

Един от важните изводи в анализа е нуждата от промяна в обучението, което не може да стане без изменения на учебните програми.

“Действащите учебни програми са натоварени с голям обем фактологичен материал и с доста съдържание. Направените проучвания ясно показват, че е необходимо да бъдат направени задълбочен прочит и анализ на учебниците и олекотяване на учебното съдържание, изчистването му от академичен стил и понятия“, пишат изследователите.

Основните слабости на програмите, които се виждат през анкетите с учители и родители, са, че те са насочени към усвояване на теоретични знания, а не към създаване на практически умения; материалът в тях не е съобразен с възрастта на децата – за кандидатстване в медицинските университети например се учи по учебниците по биология за VIII клас; липсва синхронизиране на знанията и уменията по отделни предмети – т.нар. междупредметни връзки; съдържат твърде много ненужни за етапа знания.

“Може да се постави под въпрос кому е нужно в средното образование да знае състава на почвите и скалите в Африка и Латинска Америка“, посочват изследователите и отбелязват, че е порочна практика при досегашното “олекотяване“ на програмите формално да отпадат понятия, термини и т.н. от графата за задължителното им изучаване, но под скрита форма същите да остават в последната графа – за очаквани резултати.

Отчита се, че все още няма пълно разбиране на концептуално новите идеи българската образователна система да се трансформира от усвояване на знания към усвояване на компетентности, като досегашният традиционен подход на обучение бъде заменен от компетентностния, който дава функционална грамотност.

Относно съществуващата процедура по оценяване на учебници заключението е, че тя работи добре, но може да се разшири чрез преглед на бъдещите учебници, учебни помагала и познавателни книжки от повече експерти.

Изводът е, че трябва да се постави фокус не върху палиативно “олекотяване“ на сега действащите програми, а върху разработката на изцяло нови държавни образователни стандарти, програми и учебни планове след внимателно проучване и анализ на най-добрия световен опит.

“Накрая, започва да се налага изводът, че вече се закъснява с разработката на изцяло нови, съобразени с нуждите на следващите десет години държавни образователни стандарти, учебни програми и планове“, отбелязват изследователите.

По отношение на квалификацията изводът е, че има нужда от промяна на системата за квалификация на учителите, за да се избегнат проблеми, свързани с липса на оценяване качеството на образователния продукт и на резултатите от проведени обучения в практиката, проява на нерегламентирани практики, защита на авторските права на обучители и обучаващи организации и т.н.

Изтъква се, че директорите контролират допълнителната квалификация и могат да насочат всички учители към едни и същи курсове и едни и същи обучителни организации, които получават бюджетни средства за това. В същото време, въпреки въведения регистрационен режим, липсва система за контрол върху съдържанието на програмите, както и върху качеството на обучението от самите организации. Затова има предложение професионалните квалификационни степени да отпаднат и да се мисли за цялостна промяна на концепцията чрез предвиждането на изцяло нов подход при квалификацията на кадрите в системата.

“Системата за допълнителна квалификация, преквалификация и квалификационни обучения с кредити се нуждае от наложителна промяна“, пише в доклада. Посочва се още, че е необходимо да се подпомогнат учителите и училищните ръководители за постигане на високо качество на преподаване и учене, както и да се подобрят подборът и назначаването на работа на учителите.

“Педагогическите специалисти сами да избират дейността, в която да се включат, и квалификацията им да не се измерва единствено с по-висока професионално квалификационна степен – нещо, което е свързано и с условие за определен стаж, а и невинаги действително отразява по-високата квалификация на педагогическите специалисти“, се посочва в текста.

Изследователите предлагат включително квалификационната дейност да се обвърже със самооценката на институцията и на педагогическите специалисти в процеса на управлението на качеството на образование.

Отчетени са слабости при атестирането и инспектирането. Според доклада атестирането на педагогическите специалисти в сегашния му вид не е ефективно приложимо, като е необходимо да бъдат насърчени обменът на опит и подобряването на програмите за квалификация. Като червен флаг се посочва необходимостта от промяна на стандартите за качество при оценка на качеството на персонала, критериите за вътрешно атестиране и за външно инспектиране.

При инспектирането препоръките са да се отчита спецификата на съответното училище, регион, демография, етническа структура, финансови възможности на институцията, резултати от обучението и т.н.; да има различни въпросници за различните категории училища, фокус върху реалния образователно-възпитателен процес и атмосферата в училището, а не върху документите и др.

Изследователите посочват още, че е необходимо усъвършенстване на взаимодействието между системите за висше и средно образование, за да се улесни преходът на обучаваните от една в друга образователна степен при подготовката им за професионална реализация.

Въпреки целенасочените усилия участието на децата в предучилищното образование в България е недостатъчно, което възпрепятства ранната социализация и придобиването на познавателни и социално-емоционални умения. Освен това са налице различия в стойностите на груповия нетен коефициент на записване в предучилищното образование на деца от 3- до 6-годишна възраст между отделните райони и области на страната, се посочва в доклада.

В документа се отчита, че необходимостта от увеличаване обхвата на децата в предучилищното образование и улесняване достъпа до образование и успешно включване в системата на предучилищното образование на всяко дете от 4-годишна възраст до постъпването му в I клас, включително чрез премахване на социално-икономическите бариери и подпомагане с цел преодоляване на неравенствата, продължава да е актуална.

Практиката “парите следват ученика“ е работеща и правилна, тя стимулира към все по-добри резултати. Проблемите произхождат от злоупотреби в отделни образователни институции поради вписване на “мъртви души“. Но това може да се приеме като въпрос, свързан с контрола, а не с принципите на управление, отбелязват авторите на доклада.

Като необходимост е изведено и точното изясняване статута и характеристиките на иновативните училища, както и разграничаването им с традиционните училища. Посочени са предложения да се работи в посока създаване на експериментални училища за апробиране на иновативни решения.

/ЙВЛ