Археологическите проучвания в пещерата Магурата през 2026 г. дават нови данни за обитаването ѝ през различни исторически периоди, включително от началото на четвъртото хилядолетие преди Христа. Това съобщи на пресконференция в Националния пресклуб на БТА във Видин научният ръководител на проучванията д-р Ваня Ставрева.
Разкопките се провеждат ежегодно от 2023 г. с подкрепата на Община Белоградчик и Регионалния исторически музей (РИМ) – Видин. Една от основните цели на екипа е да изясни хронологията на обитаване на пещерата от човека.
Досега е било известно, че пещерата е обитавана през ранната бронзова и ранната желязна епоха. Новите проучвания дават категорични данни за човешко присъствие и през средната бронзова епоха, каза Ставрева.
Археолозите са установили и по-ранен период на обитаване, датиращ от началото на четвъртото хилядолетие пр. Хр. В този хоризонт са разкрити археологически структури и са открити фрагментирани керамични материали. Предстоят допълнителни лабораторни анализи, които да помогнат за по-точното датиране.
През този сезон екипът е установил и археологическа структура от ранната желязна епоха. До момента от този период са били откривани предимно материали в проучваната част на пещерата, обясни Ставрева. По думите ѝ научната стойност на работата е преди всичко в натрупването на нови данни за хронологията на обитаване, а не непременно в откриването на впечатляващи отделни предмети.
Заместник-ръководителят на проучванията Николай Александров посочи, че работата през този сезон е дала възможност на екипа да планира следващите етапи на изследванията. Според него е важно да бъдат проучени и по-късните пластове, които досега не са били изследвани достатъчно подробно.
Археологът Емил Ванков отбеляза, че работата в пещерата се различава съществено от разкопките на открито. Докато там археологическите пластове обикновено са с дебелина между 15 и 25 сантиметра, в пещерата те са между 5 и 10 сантиметра. Това изисква по-прецизна работа и допринася за натрупването на специализиран опит от страна на екипа.
Кметът на Белоградчик Боян Минков заяви, че общината ще продължи да подкрепя археологическите проучвания, които според него имат значение и за развитието на туризма. Той посочи, че до неотдавна пещерата е била посещавана от около 30 000 – 35 000 туристи годишно, и изрази надежда, че новите научни резултати ще допринесат за популяризирането ѝ.
Минков допълни, че е поставено началото на сътрудничество с италиански специалисти в областта на скалното изкуство. По думите му партньорството ще подпомогне бъдещите изследвания и развитието на пещерата като дестинация. Той подчерта необходимостта от предприемане на действия за придвижване на процедурата по включването ѝ в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Директорът на РИМ – Видин д-р Христина Кирилова посочи, че сътрудничеството с италианския Център за праисторически изследвания „Камуно“ (Centro Camuno di Studi Preistorici – CCSP) е важна стъпка за проучването на скалните изображения в Магурата.
По думите ѝ центърът разполага с богат научен архив, свързан с изследванията на световноизвестния италиански археолог и специалист по скално изкуство проф. Емануел Анати, който посещава пещерата през 1964 г. и публикува едни от първите научни изследвания на рисунките на чужд език.
Италианските специалисти са посетили пещерата повторно през тази година и са заснели документален филм за обекта и археологическите проучвания. Кирилова изрази надежда филмът да бъде представен на фестивали, посветени на скалното изкуство, а впоследствие да бъде достъпен и за българската публика.
Кирилова отбеляза, че пещерата е включена в индикативния списък на ЮНЕСКО, но за придвижването на процедурата са необходими допълнителни действия и съдействие от страна на държавата, включително чрез Министерството на културата.
По време на пресконференцията беше поставен и въпросът за състоянието на скалните рисунки. Част от залата с изображенията е затворена за посетители заради опасност от увреждане. В пещерата е установен и процес на развитие на микроорганизми, който се проучва.
Очаква се становище с препоръки за ограничаването му от проф. д-р Здравко Каменаров от Националната художествена академия. Една от обсъжданите хипотези е, че процесът може да е свързан с промяната на осветлението в пещерата преди няколко години, но това предстои да бъде изяснено.
Археологическите проучвания в Магурата продължават с цел да се допълнят данните за историята на обитаване на пещерата и да се изяснят по-точно отделните хронологични периоди.
„Час ЛИК“ на БТА е мястото за срещи отблизо с лицата на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен в интернет страницата и в YouTube канала на БТА.
Гледайте ни в YouTube Слушайте ни в Soundcloud Слушайте ни в Spotify
