Концентрациите на парникови газове – основният фактор за климатичните промени, са достигнали рекордно ниво през 2025 г., което обрича планетата на „по-топло бъдеще“, предадоха АФП и Ройтерс, цитирайки предупреждение на ООН.
Според годишния доклад на Световната метеорологична организация (СМО) за парниковите газове, концентрациите в атмосферата на въглероден диоксид (CO2), метан (CH4) и диазотен оксид – най-значимите дълготрайни парникови газове, свързани с човешката дейност, са достигнали рекордни нива през миналата година.
„Нова година, нов рекорд. Парниковите газове задържат безпрецедентно количество топлина в атмосферата, което подсилва екстремните метеорологични явления и произтичащите от тях рискове за нашите икономики и общества“, каза заместник-генералният секретар на Световната метеорологична организация Ко Барет.
„Последните 11 години бяха най-топлите, откакто се води статистика, и тази тенденция се очаква да продължи. Въглеродният диоксид се задържа в атмосферата много дълго време и затова ще оказва влияние върху глобалния климат не само години наред, но и в продължение на десетилетия, и дори на векове“, допълни тя.
Докладът е публикуван в навечерието на КОП31 – Конференцията на ООН по въпросите на климата, която ще се проведе от 9 до 20 ноември в Анталия, Турция.
В него са отразени концентрациите на парникови газове – тоест количеството газ, което се натрупва в атмосферата, а не новите годишни емисии.
Приблизително половината от общото количество въглероден диоксид, което се отделя всяка година, остава в атмосферата, докато другата половина се абсорбира от сухоземните екосистеми и океаните.
Според Световната метеорологична организация средната глобална концентрация на въглероден диоксид през 2025 г. е била 426,8 части на милион (ppm) или със 153 процента над прединдустриалното ниво от 1750 г.
Темповете на нарастване на нивата на въглероден диоксид, който е отговорен за около 66 процента от ефекта на глобалното затопляне, причинен от дълготрайните парникови газове, са се утроили от 60-те години на миналия век, посочва специализираната агенция на ООН.
В периода между 2024 и 2025 г. средната глобална концентрация на газа се е увеличила с 2,8 части на милион – стойност, която е по-висока от средната за десетилетието, но същевременно е по-ниска от изключителния ръст, отчетен между 2023 и 2024 г.
По-умереният темп на нарастване през миналата година се дължи по-специално на намаляването на въглеродните емисии, свързани с пожарите през 2025 г., след силното явление Ел Ниньо през 2023/24 г., обясни Оксана Тарасова, старши научен сътрудник в Световната метеорологична организация, цитирана от АФП.
Въпреки това, годишното увеличение от 2,8 части на милион все още представлява „значително постъпване“ на въглерод в атмосферата вследствие на изгарянето на изкопаеми горива, отбелязва тя.
„Можем да очакваме по-нататъшно повишаване на концентрациите през 2026 г. поради използването на изкопаеми горива и развитието на силно изразен епизод на Ел Ниньо, който ще окаже въздействие върху наземните т.нар. поглътители на въглерод, какъвто беше случаят през 2023/2024 г.“, предупреди Тарасова, цитирана от АФП.
Средната глобална концентрация на метан (CH4) през 2025 г. е била 1,948 части на милиард (ppb), което представлява 267 процента над нивото от 1750 г.
Времето, през което този газ, отговорен за около 16 процента от ефекта на затопляне на климата, се задържа в атмосферата, е много по-кратко в сравнение с това на въглеродния диоксид.
Около 35 процента от емисиите на метан в атмосферата произхождат от естествени източници, като например влажните зони, които сами по себе си са чувствителни към климата. Останалите 65 процента са свързани с човешката дейност, и по-специално с отглеждането на добитък, отглеждането на ориз, добива на изкопаеми горива, сметищата и изгарянето на биомаса, отбелязват от Световната метеорологична организация.
Диазотният оксид – третият по значимост дълготраен парников газ, се отделя както от естествени източници, така и от човешки дейности, като например изгарянето на биомаса, използването на торове и различни промишлени процеси.
Средната му концентрация в световен мащаб е достигнала 339,1 части на милиард през 2025 г., което представлява 126 процента над нивото от 1750 г.
Докладът също така призовава да се обърне специално внимание на два мощни, но по-рядко срещани газа – молекулярен водород (H2) и серен хексафлуорид (SF6), които са тясно свързани с производството и разпределението на електроенергия и чиито концентрации нарастват, допълва АФП.
„Час ЛИК“ на БТА е мястото за срещи отблизо с лицата на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен в интернет страницата и в YouTube канала на БТА.
Гледайте ни в YouTube Слушайте ни в Soundcloud Слушайте ни в Spotify
