вторник, 3 декември, 2024 година.

Броени дни след като ООН обвини неговите въоръжени сили, че са прогонили брутално от страната 1 милион рохинги, тогавашният ръководител на въоръжените сили на Мианма ген. Мин Аун Хлайн обяви позицията си по отношение на мюсюлманското малцинство.

„Те не са родом оттук“, заяви той пред посланика на САЩ, според протокол на срещата през октомври 2017 г., публикуван на страницата му във „Фейсбук“.

Прокурорът на Международния наказателен съд (МНС) заяви днес, че ще поиска заповед за арест на Мин Аун Хлайн – понастоящем лидер на управляващата в Мианма хунта, която през 2021 г. свали избраното правителство – за престъпления срещу човечеството по време на предполагаемото преследване на рохингите.

Засега говорител на управляващата хунта не e отговорил на изпратеното по имейл запитване на Ройтерс за коментар.

Искането на прокурора, по което ще се произнесе състав от трима съдии, идва в момент, когато генералът ветеран се намира в най-уязвимото си положение след свалянето на гражданското правителство, ръководено от нобеловата лауреатка Аун Сан Су Чжи.

Военните в Мианма, известни още като Татмадау, оправдаха преврата с твърдението, че на общите избори през 2020 г., спечелени от Националната лига за демокрация на Су Чжи, е имало масови измами – обвинение, което Националната лига за демокрация отхвърли.

В момента Су Чжи е в затвора, където излежава 27-годишна присъда за различни предполагаеми престъпления, които според адвокатите ѝ не е извършила.

ЕС и САЩ наложиха санкции на Мин Аун Хлайн за ролята му в преврата и репресиите срещу рохингите, включително забрани за пътуване, финансови транзакции и замразяване на активи.

Пучът на разсъмване през февруари 2021 г. предизвика и вълна от продемократични протести, които добре въоръжените сили за сигурност потушиха с характерната за тях бруталност, тласкайки легиони от млади мъже и жени към масова въоръжена съпротива срещу хунтата.

Силите, насочени срещу хунтата, непрекъснато се разрастват и все повече си сътрудничат с утвърдените етнически армии, които отдавна се борят с военните в Мианма, за да отвоюват големи територии от хунтата.

По-конкретно, координираната офанзива, започната през изминалата година от съюз, воден от три мощни бунтовнически групи, наречен „Операция 1027“ нанесе тежки удари на Татмадау край китайската граница и доведе до завземането на североизточния град Лашио, което стана първото завземане на регионален военен щаб в историята на Мианма.

Въпреки това, още преди Лашио да бъде завзет от борещите се против хунтата групи, Мин Аун Хлайн беше подложен на безпрецедентен натиск за серия от загуби на бойното поле, включително от твърди провоенни будистки монаси, журналисти и блогъри.

Той обаче продължава да се държи предизвикателно.

„Нашият народ се биеше срещу външни нашественици и различни вътрешни бунтовници, подавайки ръка на Татмадау“, заяви Мин Аун Хлайн в реч през август.

„Целият ни народ трябва да подкрепя и да допринася за Татмадау на Мианма, жертвайки живота, кръвта и потта си“.

НЕМНОГОСЛОВЕН ЧОВЕК

През 70-те години на миналия век Мин Аун Хлайн учи право в Янгонския университет в Мианма, но избягва широко разпространените по онова време политическа активност и антивоенни протести, за да се съсредоточи върху спечелването на място в Академията на отбранителните сили, в която влиза през 1974 г. при третия си опит.

„Беше човек на малкото думи и обикновено не се изтъкваше“, казва негов съученик пред Ройтерс през 2016 г.

След като се дипломира три години по-късно, Мин Аун Хлайн започва кариера, която включва назначения начело на елитни леки пехотни дивизии, често разполагани в конфликтни зони в размирните гранични райони на страната.

Като командир на сили за специални операции през 2009 г. например той ръководи разполагането на пехотна дивизия за прогонване на въоръжените бунтовници от анклав в източната част на Мианма, което води до бягството на около 37 000 души през границата в Китай.

През 2011 г. бившият военен лидер на Мианмар Тхан Шве го избира за главнокомандващ въоръжените сили, измествайки по-висшестоящи офицери, в момент, когато страната прави плахи стъпки към демократични реформи.

Шест години по-късно, когато мианмарската армия се стоварва върху рохингите, Мин Аун Хлайн провежда широко оповестена среща по въпросите на сигурността с лидери на будистките общности в щата Ракхайн, където през 2017 г. бяха извършени репресии.

На нея той нарича рохингите, повечето от които са апатриди, „бенгалци“ – термин, който те смятат за обиден, тъй като в основата му лежи допускането, че са пришълци от съседен Бангладеш – и тогава генералът заяви, че тяхното присъствие е проблем, наследен от британското колониално управление.

„Проблемът с бенгалците е отдавнашен и се превърна в недовършена работа“, заяви тогава той. (БТА)

(Асен Георгиев)