Класиралият се втори на предсрочните президентски избори в Азербайджан Захид Орудж е получи едва 2,2 процента от гласовете, предаде държавната новинарска агенция АЗЕРТАДЖ. А 92-та процента подкрепа при петата поредна победа на досегашния държавен глава Илхам Алиев бяха единствената изненада, защото на предишни избори 62-годишният лидер беше събирал по-малък резултат. Досегашният рекорд на Алиев е от вота през 2008 г., когато го подкрепиха 89% от гласоподавателите, припомня Радио „Свободна Европа“.
На 10 януари в интервю за местни телевизионни медии Алиев обясни защо е трябвало изборите да бъдат изтеглени напред. Тогава той изтъкна, че победата в Карабах представлява начало на „нова ера“, която трябва да бъде отбелязана и с нови избори; че за пръв път в постсъветски Азербайджан избори може да се произведат и в Карабах; че той самият наскоро е отбелязал 20 години откакто е на власт, резюмира РСЕ. Според агенция Асошиейтед прес допълнителна причина Алиев да избърза е и желанието му да консолидира властта си и да сведе до минимум възможно руско влияние върху изборите, затова ги е преместил в период, когато Кремъл е зает с подготовката на президентските избори в Русия.
Редовните президентски избори трябваше да се произведат догодина, припомня АП, но Алиев свика предсрочни малко след като азербайджанските войски отвоюваха региона Карабах от силите на етническите арменци, които го контролираха през последните 30 години.
Според анализатори, отбелязва АП, Алиев е избързал с гласуването, за да се възползва от скока в популярността си след септемврийкия „блицкриг“ в Карабах. Алиев заяви, че иска изборите „да ознаменуват началото на нова ера“, в която Азербайджан упражнява пълен контрол върху територията си. Показателно е, че президентът и съпругата му гласуваха не както досега в Баку, а в Ханкенди – (град, наричан от карабахските арменци Степанакерт), където беше базирано правителството на арменските сепаратисти.
Когато посети Ханкенди през ноември, Алиев заяви в реч на военен парад по случай победата, че „показахме на целия свят силата, решимостта и несъкрушимия дух на азербайджанският народ“, цитира го АП.
В Азербайджан вече няма ограничения за броя на президентските мандати на един кандидат. През 2009 г. Алиев промени конституцията, за да му позволи да се кандидатира неограничено, а защитниците на правата на човека разкритикуваха този ход, заявявайки, че той ще остане президент до края на живота си, коментира „Дойче веле“.
След това през 2016 г. Азербайджан прие противоречиви конституционни промени, които удължиха мандата на президента от пет на седем години.
Двете главни опозиционни партии – „Мусават“ и „Народен фронт на Азербайджан“, отказаха да участват във вота. Лидерът на „Мусават“ Ариф Хаджили каза за АП, че партията няма да участва в изборите, защото те не са демократични. „Много журналисти и политически активисти са в затвора. Има над 200 политически затворници. Има сериозни проблеми с изборния закон, а избирателните комисии са под влиянието на властите“, обобщи Хаджили.
За последен път срещу Алиев на избори се яви опонент през 2013 г., когато се кандидатира историкът Камил Хасанли и получи под 6% от гласовете, припомня РСЕ.
Според Али Каримли – лидер на Народния фронт, свикването на предсрочни избори без обществен дебат показва, че властите се страхуват от политическа конкуренция. А анализ на Джошуа Кучера от РСЕ прави извода, че „начинът, по който бяха свикани и произведени изборите, разкрива до каква степен Алиев не желае да допусне появата и на най-малка пукнатина в закалената броня на неговото управление“.
Кучера обръща внимание и на естеството на предизборния дебат по телевизията, в който Алиев участвал чрез свой пратеник, а останалите кандидати – негови опоненти, хвалели постиженията му вместо да отстояват свои тези в дискусията.
„Президентът Илхам Алиев удържа на думата си и спази всичките си обещания“, заяви на дебата на 15 януари Фуад Алиев – един от представяните като конкуренти на държавния глава. Друг кандидат – Захид Орудж, изтъкна, че великите държавници в историята на Азербайджан биха гласували за сегашния президент Алиев. А Рази Нуруллаев – лидер на партията „Национален фронт“, риторично попита пратеника на държавния глава „Давате ли си сметка каква сила има кандидатът, когото представлявате?“.
РСЕ подчертава, че при отсъствието на реална конкуренция, ролята на опозиция се изпълнява от няколко маргинални фигури. Трима от тях са се кандидатирали и през 2018 г., когато също беше характерна очебийната липса на дебат. Тогава един от кандидатите дори каза, че по-скоро би гласувал за Алиев, отколкото за себе си.
Бойкотът на изборите от страна на реалните опозиционни партии вече се е превърнал в норма, посочва в свой анализ за АФП Елман Мамедов: „партиите направиха същото на местни избори и на последните президентски избори през 2018 г.“
Повечето от тазгодишните кандидати са депутати от партии с различни имена, но техните политически сили никога не са били реално предизвикателство за партията на Алиев „Нов Азербайджан“ (основана в град Нахичеван под ръководството на Гейдар Алиев през ноември 1992 г., бел. авт.) , пише на сайта си РСЕ. „Те (тези партии) са изцяло създадени от правителството“, смята Зохраб Исмаил – ръководител на базираната в Баку НПО „Отворен Азербайджан“.
Доклад на мисията на ОССЕ преди изборите отбелязва, че „останалите шестима кандидати на изборите са подкрепяли президента в близкото минало“, посочва РСЕ. Медията обръща внимание и на това, че четирима от съперниците на Алиев са сред подписалите през октомври 2023 г. отворено писмо, в което прекомерно възхваляват Алиев: „Политическите партии, работещи в Азербайджан, за пореден път изразяват своята политическа солидарност в името на щастливото бъдеще на нашата страна и заявяват подкрепата си за Ваше превъзходителство за вашата успешна вътрешна и външна политика за благоденствието на нашия народ и вечния суверенитет на нашата страна“. В деня след изборите ОССЕ посочва в анализа си, цитиран от Ройтерс, че „макар подготовката за изборите да беше ефективна и професионална, липсваше истински плурализъм, а критичните гласове бяха непрекъснато заглушавани“. Отхвърляйки критиките, Хикмет Хаджиев, външнополитически съветник на Алиев, каза пред Ройтерс, че изборите са били „свободни, демократични и напълно са отразили волята на азербайджанския народ“.
Партиите, които опонентите на Алиев представляват, са финансирани от правителството и според азербайджанската редакция на РСЕ обикновено се състоят от шепа членове. „В миналото им плащаха нелегално“ (от правителството), казва Азер Гамизли – ръководител на базирания в Баку мозъчен тръст Институт за политическо управление. „Сега легализираха тези плащания“.
Зохраб Исмаил казва, че останалите кандидати са внесли малко цвят в предизборната кампания, но същевременно са лансирали „глупави идеи“, за да стане ясно, че Алиев е по-добър (от тях) и това е единствената алтернатива“, цитира го РСЕ.
ТАСС съобщи, че за да няма гласуване повече от един път, левият палец на всеки гласоподавател е бил намазван с безцветен разтвор, който свети на ултравиолетова светлина. По данни на азербайджанската служба на РСЕ обаче, на много места са били забелязани нарушения, които и преди са били констатирани от международни наблюдатели. Сред тях са извозването на едни и същи хора, които гласуват по няколко пъти в различни избирателни секции, влизане на няколко човека в кабинката за гласуване, подправяне на бюлетини и други.
Наджмин Камилсой – независим експерт, който работи в Баку, казва за АФП, че „сега популярността на Алиев е в апогея си“ и се „създава впечатлението, че е в най-добрата възможна позиция за запазване на властта си за още 7 години“. АФП обобщава, че от повече от 50 години Азербайджан се управлява от една фамилия – Алиеви. През 1969 г. Гейдар Алиев, бивш ръководител на азербайджанското КГБ, взема властта в тогавашната съветска република. С малко прекъсване той остава начело до смъртта си през 2003 г. Оттогава синът му Илхам е на президентския пост. През 2017 г. той определя съпругата си Мехриман за първи вицепрезидент. Тя е удостоена и с на-важното държавно отличие: орден „Гейдар Алиев“, посочва АФП.
„Готови сме да се бием на всички фронтове“, каза през ноември Алиев в Ханкенди, цитиран от АФП. За много наблюдатели, отбелязва агенцията, сега въпросът е дали Алиев възнамерява да спре активността си във военно отношение и да постигне мир с Армения докато се водят хаотични преговори между Баку и Ереван. Съществуват подозрения, пише АФП, че Алиев има и други териториални амбиции: контрол върху южната арменска област Сюник, за да свърже анклава Нахичеван с останалата част на Азербайджан.
Освен това, според критиците му, победата в Карабах не е променила естеството на неговата власт и го обвиняват в авторитаризъм, корупция и желание за установянане на династичност, подчертава АФП.
Камилсой казва, че страната „се превръща в истинска диктатура“. Вече има слухове, че Алиев подготвя сина си за свой потенциален наследник, уточнява той.
Междувременно Азербайджан старателно се грижи за своя международен имидж и престиж, коментира за АФП Гиорги Гогия от НПО „Хюман райтс уоч“, „и е напълно готов да организира крупни международни събития“, за да разкраси картината с катастрофалното състояние на човешките права в страната“.
Гогия изтъква, че световният климатичен форум КОП-29, на който Баку ще е домакин, трябва да обслужи „суетата“ на президента Алиев. В края на 2023 г., когато Азербайджан водеше кампания за домакинството на престижното събитие под егидата на ООН, азербайджанската полиция извършваше поредица от арести на независими журналисти, пише АФП.
Като домакинства на подобни значими събития, Баку иска преди всико да покаже, че е „ключова държава в региона“, където Русия, Турция и Иран са традиционни сили, казва пред АФП Елхан Шайноглу – директор на изследователския център „Атлас“. Агенцията припомня как през декември Алиев казва, че вижда в предоставеното домакинство на КОП доказателство за „огромното доверие и дълбокото уважение“ на международната общност към неговата страна и дори изтъква, че „за две седмици Баку ще бъде центърът на света“.