Франция заяви днес, че смята, че израелският премиер Бенямин Нетаняху разполага с имунитет по отношение на издадената му от Международния наказателен съд (МНС) заповед за арест във връзка с предполагаеми военни престъпления в ивицата Газа, като се вземе предвид, че Израел не признава юрисдикцията на МНС, предаде Ройтерс.
Позицията на Франция, оповестена днес, след като бе обявено примирието между Израел и ливанското шиитско движение „Хизбула“, посредници за което станаха САЩ и Франция, бе разкритикувана от правозащитни организации.
Други страни, сред които Италия, също поставиха под въпрос законността на заповедта за арест.
В изявление на френското външно министерство се казва, че Франция ще си сътрудничи тясно с Нетаняху.
На Париж му отне почти седмица да формулира ясна позиция по въпроса, след като на 21 ноември базираният в Хага съд издаде заповеди за арест на израелския премиер, на бившия му министър на отбраната и на лидер на палестинското ислямистко движение „Хамас“.
Френското външно министерство заяви днес, че в Римския статут, по силата на който е създаде МНС, се казва, че от дадена страна не може да се изисква да действа по начин, който е несъвместим със задълженията ѝ, „отнасящи се до имунитета на държави, които не признават юрисдикцията на МНС“.
„С подобен имунитет се ползват премиерът Нетаняху и други министри, което ще трябва да бъде взето предвид, като се преценява дали трябва да бъде удовлетворена молбата на МНС да бъдат арестувани и предадени“.
В изявление на френското министерство се споменава, че между Израел и Франция има историческо приятелство между две демокрации, които са ангажирани с върховенството на закона. В изявлението се посочва, че Франция иска да си сътрудничи с Нетаняху и другите израелски институции, „за да има мир и сигурност за всички в Близкия изток“.
Правозащитни организации казват, че Франция възприема сегашната си позиция, за да съхрани деловите си отношения с Нетаняху и неговото правителство.
Позицията на Франция беше разкритикувана от неправителствената организация „Амнести интернешънъл“, която я определи като „дълбоко проблематична“.