сряда, 19 юни, 2024 година.

Хърватия е с най-ниска избирателна активност от страните членки на ЕС на състоялите се вчера избори за Европейски парламент. До урните са отишли ​​едва 21,34 процента от хърватите, имащи право на глас, съобщава хърватската редакция на телевизия Ен1.

Това са четвъртите поред евроизбори в Хърватия, която се присъедини към ЕС през 2013 година. През април в страната се проведоха парламентарни избори, а към края на годината се очакват президентски. Хърватия изпраща 12 депутати в европарламента. Управляващата Хърватска демократична общност спечели шест мандата, най-голямата опозиционна сила – Социалдемократическатата партия и нейните партньори – 4 мандата, националистическото Отечествено движение и екологично-лявата платформа Можем, чиито представители влизат за първи път в европарламента, имат по един мандат.

Единствената друга страна с избирателна активност под 30 процента е Литва, където 29,94 процента от гражданите са гласували. Следваща по ниска избирателна активност е България, където все пак показателят е над 30 на сто – 31,80 на сто, отбелязва Ен1.

Рекордьор по избирателна активност по традиция е Белгия, където 89,23 на сто от имащите право на глас са отишли до урните на евровота, но трябва да се отбележи, че в Белгия гласуването е задължително.

С добра избирателна активност могат да се похвалят Люксембург (82,29 на сто) и Малта (72,82 на сто).

Исторически максимум на избирателната активност регистрират и водещи страни от ЕС.

С избирателна активност от 64,77 Германия има най-добрия национален резултат от първите избори за Европейски парламент през 1979 г. Само тогава, през 1979 г., избирателната активност е била по-висока в Германия отколкото вчера.

Франция е с най-добра избирателна активност за последния четвърт век – 51,50 процента.

Унгария записа абсолютен национален рекорд в избирателната активност за европейските избори с активност от 58,54 на сто.