понеделник, 17 юни, 2024 година.

До урните са отишли едва 21,34% от хърватите

Хърватия е с най-ниска избирателна активност от страните членки на ЕС на състоялите се вчера избори за Европейски парламент. До урните са отишли едва 21,34 процента от хърватите, имащи право на глас. Това съобщава хърватската редакция на телевизия Ен1, цитирана от БТА.

Това са четвъртите поред евроизбори в Хърватия, която се присъедини към ЕС през 2013 година. През април в страната се проведоха парламентарни избори, а към края на годината се очакват президентски. Хърватия изпраща 12 депутати в европарламента. Управляващата Хърватска демократична общност спечели шест мандата, най-голямата опозиционна сила – Социалдемократическатата партия и нейните партньори – 4 мандата, националистическото Отечествено движение и екологично-лявата платформа Можем, чиито представители влизат за първи път в европарламента, имат по един мандат.

Единствената друга страна с избирателна активност под 30 процента е Литва, където 29,94 процента от гражданите са гласували. Следваща по ниска избирателна активност е България, където все пак показателят е над 30 на сто – 31,80 на сто, отбелязва Ен1.

Рекордьор по избирателна активност по традиция е Белгия, където 89,23 на сто от имащите право на глас са отишли до урните на евровота, но трябва да се отбележи, че в Белгия гласуването е задължително.
С добра избирателна активност могат да се похвалят Люксембург (82,29 на сто) и Малта (72,82 на сто).

Исторически максимум на избирателната активност регистрират и водещи страни от ЕС.
С избирателна активност от 64,77 Германия има най-добрия национален резултат от първите избори за Европейски парламент през 1979 г. Само тогава, през 1979 г., избирателната активност е била по-висока в Германия отколкото вчера.

Франция е с най-добра избирателна активност за последния четвърт век – 51,50 процента.

Унгария записа абсолютен национален рекорд в избирателната активност за европейските избори с активност от 58,54 на сто.