вторник, 23 април, 2024 година.

Днешната 75-годишнина от създаването на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), отбелязвана в Брюксел по време на започналата вчера двудневна среща на външните министри на страните членки, и тенденциите в бъдещото развитие на алианса през призмата най-вече на помощта за Украйна, са основна тема в западния печат. Акцент пада върху предложения фонд от сто милиарда долара от блока за Киев, чрез който организацията се стреми да осигури дългосрочна и независеща от появяващи се с течение на времето обстоятелства подкрепа за президента Володимир Зеленски.

Основополагащият документ за създаването на НАТО е подписан на 4 април 1949 г. в американската столица Вашингтон от 12 държави – САЩ, Белгия, Великобритания, Дания, Исландия, Италия, Канада, Люксембург, Норвегия, Португалия, Франция и Нидерландия и САЩ. Той влиза в сила на 24 август същата година. САЩ са депозитар на Северноатлантическия договор. България се присъедини заедно с още шест държави преди 20 години.

„Алиансът на НАТО навършва 75 години, изправен пред стар враг и нови спорове“, гласи заглавие по темата в американския в. „Уолстрийт джърнъл“. Създадена в зората на Студената война от САЩ и 11 съюзници, сега организацията се опитва да обедини 32 страни, отбелязва изданието, като акцентира върху различията сред държавите членки на блока по отношение на това кой да наследи настоящия генерален секретар Йенс Столтенберг, оттеглящ се от поста през есента на тази година.

„НАТО се пребори за присъединяването на Швеция на фона на нов спор за това кой следва да оглави военния съюз“, посочва вестникът, като визира подкрепената от редица страни членки кандидатура на министър-председателя на Нидерландия Марк Рюте, който обаче има опонент в лицето на румънския президент Клаус Йоханис. Под „стария враг“ се има предвид Русия.

В контекста на действията на Москва НАТО обмисля план за предоставяне на дългосрочна военна помощ на Украйна в момент, когато руските войски са на път да установят контрол на бойното поле, отбелязва друг американски вестник – „Вашингтон пост“. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че организацията обсъжда план за предоставяне на по-предвидима военна подкрепа на Украйна предвид факта, че руските войски са по-добре въоръжени, изтъква изданието.

„Трябва да се активизираме сега и да гарантираме, че подкрепата ни е трайна“, заяви Столтенберг, цитиран от журналистката Лара Джейкс в статията ѝ по темата в „Ню Йорк таймс“. Изданието обръща внимание на факта, че НАТО обмисля да поеме ръководството на оглавяваната от САЩ контактна група, насочваща военната помощ за Украйна.

„Предложението е изправено пред няколко пречки, включително дали всички страни членки ще се съгласят с промените. Като цяло алиансът е притеснен от разколебаването на американската подкрепа за Киев. При продължаващия застой по отношение на новия пакет от американска помощ за Украйна (който още не е одобрен от Конгреса на САЩ) и при очертаващата се перспектива Доналд Тръмп да се завърне на президентския пост, алиансът е готов да поеме по-голям контрол върху военната подкрепа, изпращана на Украйна – роля, която САЩ играят през последните две години“, пише Лара Джейкс в „Ню Йорк таймс“.

Според информацията на „Ню Йорк таймс“ вчера в Брюксел се е обсъждало контактната група за отбрана на Украйна да премине под контрола на НАТО. Понастоящем тя се контролира от САЩ.

Изданието пояснява, че подробностите все още се уточняват, но по думите на Столтенберг външните министри, които са се срещнали в Брюксел, са се съгласили да увеличат надзора върху съгласуването на оръжейната помощ за Киев и военното обучение на украинците. Според „Ню Йорк таймс“ ако планът се осъществи, това ще бъде промяна в досегашния курс на НАТО, тъй като организацията е избягвала да се замеси по-пряко в конфликта в Украйна и да рискува сериозен военен отговор от страна на руския президент Владимир Путин.

От друга страна изданието определя като несигурна вероятността „най-мощният член на НАТО – САЩ“, в крайна сметка да се съгласи с мярка, която може да отслаби влиянието му.

Авторката на материала Лара Джейкс обаче подчертава, че според Столтенберг мярката е необходима, за да се гарантира, че Украйна ще може да разчита на НАТО за години напред във война, чийто край не се вижда в обозримо бъдеще. „Ню Йорк таймс“ цитира и думите на генералния секретар в централата на НАТО в Брюксел: „На украинците не им липсва кураж – на тях им липсват боеприпаси“. Изданието изтъква и изразеното от ръководителя на алианса нетърпение на целия блок от забавянето на помощта на САЩ за Украйна в размер на 60 милиарда долара, която републиканците от Конгреса спират вече шест месеца.

Британският вестник „Гардиън“ извежда на преден план мненията за обсъждания фонд на НАТО за Украйна от 100 милиарда долара, предложен от Столтенберг.

Запитан за този евентуален фонд, полският външен министър Радослав Шикорски заявява: „Ние подкрепяме усилията на генералния секретар.“

„Гардиън“ цитира и министърката на външните работи на Германия Аналена Бербок, според която „е от съществено значение досегашните механизми да прелеят в надеждни, дългосрочни структури“. Посочва се и призивът на външния министър и бивш премиер на Великобритания Дейвид Камерън към съюзниците в НАТО да увеличат разходите си за отбрана. „Най-важното нещо, което можем да направим, за да сме сигурни, че този съюз ще продължи да расте и да укрепва, е да гарантираме, че всички ние харчим над два процента от нашия брутен вътрешен продукт за отбрана“, казва Камерън, цитиран от „Гардиън“.