петък, 14 юни, 2024 година.

Вотът за евроизборите в Италия поднесе няколко изненади за италианската политика, каза журналистът Франческо Бекис от римското издание „Месаджеро“ в аудиоанализ за кореспондента на БТА в Рим.

От една страна Джорджа Мелони и нейната партия „Италиански братя“ получават още по-силна подкрепа спрямо тази, получена на парламентарните избори преди две години. Сега партията е с резултат, който е над очакваното, почти 29 процента. В допълнение останалите две партии от дясната управляваща коалиция – „Лига“ и „Форца Италия“, получили 9 процента, също запазват обществената подкрепа отпреди две години, коментира анализаторът.

От друга страна Демократическата партия, която е левоцентристка и е ръководена от Ели Шлайн, съперничка на Мелони, печели точки и се възползва от поляризацията на сблъсъка в италианската политика между Мелони и Шлайн, каза Бекис.

Спад отчита „Движение 5 звезди“ на бившия премиер Джузепе Конте, спечелило почти 10 процента. Изкачва се крайната левица „Съюз Зелени Левица“, докато центърът, включващ умерените, сред чиито лидери е и бившият премиер Матео Ренци, дори не успя, да прескочи прага за влизане в ЕП.

Това е един нов сценарий, при който италианското правителство се оказва в много подсилена позиция, а премиерът Мелони сега може да има повече сила и тежест в навечерието на срещата на върха на Г-7 този уикенд в Пулия, отбелязва журналистът от „Месаджеро“.

Европейският сценарий също е в подкрепа на Джорджа Мелони, защото десните сили укрепват позициите си в цяла Европа и е все още несигурен сценарият за бъдещото мнозинство в ЕС. В дясното пространство от една страна имаме Урсула фон дер Лайен, която е убедена, че може да повтори мнозинството, дало й мандат начело на ЕК, а от друга страна е Партията на европейските консерватори и реформисти, ръководена от Мелони, която печели точки, заедно със суверенистите на Марин Льо Пен и която може да се надява да изгради алтернативно мнозинство, отбелязва анализаторът.

Според него равносметката за Италия от евровота е един премиер с по-силни позиции, който обаче трябва да се съобразява с едно вътрешно мнозинство, белязано от известни вътрешни разделения. От друга страна политиката в Италия става все по-поляризирана между десницата и левицата, както беше по времето на Берлускони.