събота, 18 май, 2024 година.

На 13 ноември 1994 г. шведският народ гласува с „да“ на референдум за това дали Швеция да се присъедини към Европейския съюз, припомня официалната Шведска статистическа служба. Резултатите от гласуването са относително близки – 52% гласуват с „да“, а 47% – с „не“. Избирателната активност е 83%, което е малко по-ниско от тази на парламентарните избори, произведени през септември същата година, когато тя е 87%.

Референдумът е консултативен, но парламентът взема решение да уважи резултата и през януари 1995 година Швеция става член на ЕС. По-малко от година след референдума, на 17 септември 1995 г., в Швеция се произвеждат първите избори за Европейския парламент. Изборите на 9 юни 2024 г. ще бъдат седмите европейски избори в страната.

Социологическо проучване от началото на този месец показва, че шведските десноцентристки партии от управляващата проевропейска коалиция може да са напът да загубят местата си в Европейския парламент, посочва „Юроактив“.

Според публикувано в неделя социологическо проучване на „Вериан“ (Verian) европейските избори може да се окажат по-сложни от очакваното за членовете на управляващата дясноцентристка коалиция на „Либералите“ (Обнови Европа) и „Християндемократи“ (ЕНП), както и за опозиционната Партия на центъра (Обнови Европа).

„Либералите“, които са смятани за най-проевропейски настроената партия в страната, получават подкрепа от само 3,7% от участвалите в проучването – стойност под прага от 4%, необходим за влизане в Европейския парламент.

„Ще е необходима силна предизборна кампания, за да успеят „Либералите“ да вкарат един евродепутат“, заяви пред шведската преса Пер Сьодерпалм, мениджър по въпросите на общественото мнение във „Вериан“.

В момента „Либералите“ също имат само един евродепутат – Карин Карлсбро, която се оказа в центъра на политически сътресения през 2022 г., когато партията ѝ подписа управленско споразумение с крайнодясната партия „Шведски демократи“ (Партия на европейските консерватори и реформисти) след националните избори в страната. Колегите ѝ от групата на Обнови Европа в Европейския парламент не се отнесоха с разбиране към политическата необходимост на това действие, което бе предприето, за да бъде осигурена подкрепата на крайнодесните за правителство на малцинството на шведските десноцентристки партии.

„Либералите“ обаче не са единствените, които са застрашени да загубят местата си в Европейския парламент – техните коалиционни съюзници – „Християндемократите“, както и опозиционната Партия на центъра, също имат проблеми, като според проучването получават съответно 4,2% и 4,5% – малко повече от половината от нивото на подкрепата им на европейските избори през 2019 година.

В момент, когато крайнодесните партии в Европа печелят все повече позиции в проучванията преди европейските избори, „Шведските демократи“, които според проучването имат подкрепата на 17% от респондентите, регистрират по-ниски резултати в сравнение с тези от последните национални избори през 2022 година.

За сметка на това расте подкрепата за партиите, които са или слабо представени в парламента, или изобщо не са представени. Сред тях са например шведската Партия на зелените и Лявата партия, които имат силна подкрепа от съответно 9, % и 8,8% от респондентите в проучването.

Няколко партии, които нямат депутати в шведския парламент, имат шансове да прескочат бариерата от 4%, включително набиращата популярност партия на евродепутата християндемократ Сара Скайтедал, която се обяви за излизане на Швеция от ЕС.

Ако прогнозите на проучването се сбъднат, Шведската социалдемократическа работническа партия ще бъде големият победител на изборите и ще получи две допълнителни депутатски места.

Томи Мьолер, професор по политика в Стокхолмския университет, заяви пред шведската национална новинарска агенция TT, че двете партии, които вероятно ще следят най-отблизо прогнозите преди изборния ден на 9 юни, са „Либералите“ и Партията на центъра.

За „Либералите“ това е от значение отчасти поради факта, че тя отдавна е смятана за най-проевропейската партия в Швеция. Преди 15 години, когато беше на върха на популярността си, партията имаше три депутатски места в Европейския парламент, но след европейските избори през 2020 г. остана само с едно.

Ако сега партията загуби и последното си място, лидерството на председателя на партията Йохан Першон, ще бъде поставено под въпрос, смята Мьолер. „Това би могло да предизвика вътрешен дебат за ръководството на партията“, казва той. „Няма съмнение, че ако „Либералите“, които (…) се рекламират като най-проевропейската партия, загубят мандата си, това ще бъде огромен удар“ за тях, добави той.

Мьолер заяви, че не изключва да бъде отправено предизвикателство за лидерския пост и срещу лидера на Партията на центъра Муарем Демирек, ако партията му загуби и двете си места в Европейския парламент, като се има предвид колко усилия тя е положила, за да получи някаква видимост сред избирателите.

Въпреки че според социологическото проучване на „Вериан“ се очаква Партията на зелените да загуби едно от местата си, ако зелените успеят да спечелят 9,5% от гласовете на 9 юни, както сочи проучването, това все пак ще се счита за приличен резултат, показващ, че партията, която изпитва трудности във вътрешната политика, поне се справя добре на европейската сцена, коментира „Юроактив“.

Що се отнася до по-малките партии, които ще участват в изборите, шведската Партия на злото пиле (Ond Kyckling Partiet) е една от най-колоритните от общо 114 партии, които се борят за шведските 21 места в Европейския парламент, посочва „Юронюз“.

„Първоначално злото пиле беше нещо като шега помежду ни“, казва Сванте Строкирк, основател на партията, който е и водач на нейната избирателна листа. „Не си спомням точно защо, но тя някак си се превърна в нещо друго“, добавя той.

Въпреки че партията има някои политически идеи – от реформа на авторското право до реформа на изборните правила, Строкирк изглежда по-заинтересован да провери колко лесно е да се регистрираш официално като кандидат, а в Швеция това е доста лесно, отбелязва „Юронюз“.

Той се надява да получи над 100 гласа, което би било значителен ръст спрямо 39-те гласа, които Партията на злото пиле е получила на последните национални избори. Това няма да е достатъчно, за да бъде избран за евродепутат и той не се притеснява, че кандидатурата му ще отвлече вниманието от по-сериозни играчи.

„Ако сте човек, който иска да гласува за партията на злите пилета, мисля, че вероятно така или иначе не бихте гласували или не ви пука толкова много за кого гласувате“, смята той.

Сторкирк казва, че не е съвсем сигурен дали изобщо иска да стане евродепутат, макар да признава, че „би било готино“. „Обаче не съм стигнал дотам, че да разглеждам цените на имотите в Брюксел“, шегува се той.