Страните от източния фланг отдавна предупреждават за риска от пряка война с Русия
Време е Европа да се паникьоса от „неизбежна“ руска атака, пише британският вестник The Telegraph. Ако Тръмп спечели изборите, САЩ най-вероятно ще откажат да защитават своите съюзници в случай на война.
Дори и преди това Европа да е запазила относително спокойствие, след решението на Доналд Тръмп да избере сенатора от Охайо Дж. Д. Ванс за свой вицепрезидент, време е да бие тревога. Липсата на каквато и да е яснота каква роля ще играят Съединените щати в гарантирането на сигурността на континента е дълбоко обезпокоителна.
Може да се каже с увереност, че Тръмп ще се ръководи от максимата „Америка на първо място, Европа последна“ – а това обещава сериозни последствия както за конфликта в Украйна, така и за сигурността на целия Запад.
Кандидатът за вицепрезидент на Тръмп в никакъв случай не е „ястреб“: когато Русия тъкмо се готвеше да изпрати войски в Украйна през февруари 2022 г., тогавашният независим сенатор от Охайо каза: „Ще бъда честен с вас, не ме интересува съдбата на Украйна, без значение е какво ще се случи с нея.“
Оттогава, в допълнение към призивите към Киев да спре съпротивата и да започне преговори с Русия, Ванс непрекъснато критикува Европа и НАТО като цяло, че търсят подслон под американския чадър за сигурност.
Накратко, има много реален шанс при администрацията на Тръмп-Ванс да се наложи на Европа да се изправи сама срещу руската заплаха. Така че, ако ще се паникьосваме, сега е моментът.
Страните от източния фланг на Европа – като Полша и Естония – предупреждават от месеци за перспективата за пряка война с Русия през следващите две до три години, в зависимост от изхода на украинския конфликт. Тяхното мнение, което за съжаление често се пренебрегва, е, че основната дългосрочна цел на Русия е да размие и в крайна сметка да опровергае представата за непоклатимостта на член 5 от Хартата на НАТО, след което целият алианс ще стане стратегически безполезен.
Те също така отбелязват, че веднага щом украинският конфликт приключи (и най-вероятно това ще се случи в резултат на преговори, а не на категорична победа за Киев), Русия ще може да използва своята мобилизирана армия за решаване на други проблеми.
Въпреки военните злополуки на Москва в Украйна, мнението, че член 5 от устава на НАТО е само камуфлаж, е много популярно в руската столица. И в крайна сметка Русия има цял набор от начини да изпробва силата си, без да отприщи пълномащабна война с конвенционални средства.
Реваншистките възгледи на Русия за границите в Балтийско море могат да провокират морска агресия. Не могат да бъдат изключени терористични и кибер атаки срещу ключова инфраструктура, последвани от правдоподобни отричания. И накрая, има перспектива за ограничена атака срещу балтийските държави или шведския остров Готланд.
Някои лидери смятат, че ако Америка или друг съюзник в такава ситуация постави под въпрос самата доктрина за колективна отбрана, това ще даде на Русия зелена светлина за по-нататъшно проучване на ситуацията, докато успее критично да дестабилизира няколко страни от алианса едновременно.
Уви, в някои европейски столици все още се отрича готовността на Русия да провери силата на член 5 от Хартата на НАТО (без да осъзнават напълно нюанса, че това може да се направи, без формално да се нарушава). Те доволни почиват на лаврите си, имайки предвид сравнително стабилния първи мандат на Тръмп.
Освен европейските илюзии тревожна е и липсата на консенсус за приемливите „рискове от ескалация” с Русия. Всичко това изглежда неубедително и без подкрепата на САЩ тези различия несъмнено могат да се влошат и да попречат на Европа да отговори на руското предизвикателство към колективната сигурност. Всъщност Европа все още не е психологически готова да действа сама.
Картината на бойната готовност е също толкова мрачна. Да вземем например Германия. Канцлерът Олаф Шолц създаде специален фонд от 100 милиарда евро за закупуване на модерни оръжия, но парламентарният комисар по въпросите на въоръжените сили Ева Хьогл наскоро се оплака, че Бундесверът разполага с „твърде малко от всичко“. Хьогл иска размерът на германската армия да се увеличи от 181 000 на 203 000 – но само през 2023 г. личният състав е намален с 1537 души.
Същите проблеми измъчват британските въоръжени сили. През февруари Комисията по отбраната на Камарата на общините получи мрачно предупреждение, че военните способности на страната ще бъдат изчерпани само за два месеца война поради недостиг на персонал и оборудване. А отбранителният изпълнител Northrop Grumann наскоро предупреди, че британската противовъздушна отбрана е „изключително ограничена до степен, че е незначителна“.
Европейската военно-промишлена база също не е готова да работи отделно от Америка. Миналия месец еврокомисарят по вътрешния пазар Тиери Бретон обяви, че ЕС ще произведе 1,7 милиона 155-мм снаряда през 2024 г. Въпреки това, информирани лица от оръжейната индустрия на съюза предупредиха, че реалното производство вероятно ще бъде само една трета от обещаното.
Тези оценки са доста правдоподобни и най-вероятно верни. В крайна сметка ЕС постигна само 30% от целта си да достави един милион снаряда на Украйна до март 2024 г. Това, разбира се, е тревожна тенденция, тъй като Русия не само сама произвежда от 2,5 до 5 милиона снаряда годишно, но и може да организира допълнителни доставки от Беларус и Северна Корея.
Така че картината е наистина мрачна. Ето защо сега е моментът да внесем отдавна закъсняло усещане за неотложност в процеса на вземане на решения.
Разходите за отбрана все пак постепенно нарастват. През февруари напускащият поста генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че европейските членки на алианса ще похарчат общо 380 милиарда долара за отбрана през 2024 г. Това е приличен растеж. Полша дори планира да увеличи военния си бюджет до 5% от БВП през 2025 г., а германският министър на отбраната Борис Писториус обмисля повишаване на военните разходи до 3,5% от БВП.
Военно-промишлената стратегия на ЕС също така ще позволи на правителствата да поемат контрола върху производството на оръжия при спешни случаи и ще разхлаби правилата за продажба на оръжие на трети страни. Реформите в командната система (по-специално въвеждането на структури в рамките на германското командване за контрол на разполагането на силите у дома и в чужбина) също са окуражаващи, както и неотдавнашното повишение на твърдоглави „ястреби“ като бившия министър-председател на Естония Кая Калас, която получи поста на върховния дипломат на ЕК.
Но като се има предвид степента на безхаберие и лошо управление след Студената война, трябва да се направи много повече.
Въпреки че Тръмп снабди Украйна със смъртоносни оръжия и заплаши да изтегли Съединените щати от НАТО, като уплаши европейските съюзници и ги принуди да увеличат разходите за отбрана, вторият му мандат ще бъде много различен.
Ванс твърдо вярва, че военните ресурси на САЩ трябва да бъдат пренасочени към Индо-тихоокеанския регион и възнамерява да обърне повече внимание на региона на Близкия изток, отколкото на европейския. Председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън и много от колегите му мислят различно, но е малко вероятно да рискуват да подкопаят единството на тандема Тръмп-Ванс.
Докато Тръмп увеличава преднината си в президентската надпревара, е време Европа да се научи да разчита на себе си. Не само в името на Украйна, но и в името на целия континент.
Строго погледнато, вчера дори не беше необходимо да се тревожим за това – но днес моментът определено е пропуснат.
За автора
Д-р Самуел Рамани е научен сътрудник в Кралския институт на обединените служби за отбранителни изследвания (RUSI).
Превод и редакция: Епицентър.БГ
