Земята гори, но няма пламъци
Докато светът следи пожарите в горите и планините, нов и по-тих враг се разгаря под краката ни, съобщават от Meteo Balkans..
Научни екипи от Гърция, Сърбия и България съобщават за зачестили случаи на подземни пожари – тлеещи огнища в торфени и въглищни пластове, които могат да горят с години, без да бъдат забелязани.
Земята гори, но няма пламъци
Подземните пожари не приличат на обикновените. Няма огън, няма светлина. Само дим, мирис на сяра и бавно, почти безмълвно тление, което изпуска метан, въглероден оксид и серни съединения.
Най-често се появяват след суша, когато подпочвената влага изчезне, а топлината от разлагащата се органична материя се натрупа под повърхността.
„Проблемът е, че тези пожари не могат да се угасят – те просто мигрират под земята“, обяснява д-р Мария Цокова от Геологическия институт към БАН. „Веднъж запалени, могат да се разпространят на километри, изяждайки кислорода в почвата“.
Балканите – новата рискова зона
Регионът ни попада в т.нар. „средиземноморски пояс на тлеене“, където дългите горещи лета и по-сухите зими създават идеални условия за подземно горене. Случаи на подобни явления вече са регистрирани в Северна Гърция, около Кавала, както и в Сърбия, край Бор и Лазаревац – райони, богати на въглищни пластове и торф.
В България учените наблюдават аномалии в почвените газове край Перник, Бобов дол и Девня.
Сензорите отчитат необичайно високи нива на метан и серен диоксид, без видими пожари на повърхността – типичен симптом за подземно тление.
Защо подземните пожари са толкова опасни?
Те не просто замърсяват въздуха. Те унищожават почвената структура, превръщайки я в прах и могат да предизвикат срутвания и пропадания. Освен това отделят огромни количества въглероден двуокис, правейки ги невидими участници в климатичната криза.
Изчисленията показват, че един средно голям подземен пожар може да отделя толкова емисии, колкото малък град за година. Много от тези пожари започват след човешка намеса — изгаряне на отпадъци, добив на въглища, или дори неправилно изгасени горски огнища, които проникват под земята.
Климатичните промени само влошават ситуацията – по-дългите сухи периоди и високите температури дехидратират почвите и ги правят лесно възпламеними.
„Вече не става дума само за горски пожари. Почвата под нас се превръща в гориво“, коментира проф. Никола Димитров от Белградския университет.
Има ли решение?
Почти няма. Тези пожари се гасят трудно – често единственият начин е да се изолират и оставят да изгорят сами, като се следи посоката на разпространение.
В някои случаи се налага инжектиране на азот или вода под налягане, но това е скъпо и почти неефективно при големи дълбочини.
