сряда, 19 юни, 2024 година.

В едно лично интервю бившият жител на Хан Юнис Дор Шахар, който е избягал от дома си и е приел юдаизма преди повече от две десетилетия, хвърля светлина върху дълбоко вкоренената култура на омраза и насилие в Газа, предаде израелската новинарска агенция ТПС.

„В Газа няма невинни цивилни“, твърди той в разговор с ТПС.

Роден като Айман Абу Собах, третото дете в седемчленно семейство, той разказва пред израелската новинарска агенция, че от малък е бил изложен на крайни възгледи и насилие.

„Дядо ми сочеше към израелските войници и казваше: „Виждаш ли тези кучета? Те ми взеха земята в Яфа. Цялата земя в Израел е наша. Убий ги, когато пораснеш. Баща ми, като чуеше за убити евреи, казваше: „Слава Богу, нека всички да умрат“. Той работи в Израел в продължение на 27 години, заедно с евреите“, спомня си Шахар.

„Това бяха дните преди Първата интифада. Границите бяха отворени и в двете посоки, евреите от Израел идваха свободно в Хан Юнис, за да пазаруват, защото беше по-евтино. Войниците играеха футбол с нас и ни даваха бонбони. Баща ми не ми позволяваше да приемам бонбони от тях. Въпреки това на всеки еврейски празник еврейският шеф на баща ми изпращаше баща ми вкъщи с кошница с лакомства“.

Най-ранните му спомени са белязани от шокиращото насилие, на което става свидетел на обществени места.

„Спомням си как се разхождах с майка ми на пазара и изведнъж видях нещо, което ми се стори като футболна топка, но това беше главата на човек, за когото се твърдеше, че е сътрудничил на израелците. Видях много такива сцени на обществени места – хора, висящи на стълбове, с отрязани крайници. Това беше част от атмосферата.“

Като седемгодишен, нетърпелив да учи и мечтаещ да стане лекар, за да може да помага на хората, той бързо се разочарова от образованието, което получава в училищата, управлявани от Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци.

„В началото бях много развълнуван да ходя на училище. В училището обаче ни учеха на математика, като казваха: „Тук има петима евреи, трима от тях убихме, колко остават? Двама. Ще убием и тях“. Това се преподаваше на седемгодишни деца.“

Един ден впечатляващо добре облечен учител изнася „специален урок“, който се превръща в повратна точка за Шахар.

„Той ни каза: „Еврейските войници убиват палестински деца, жени и мъже. Евреите имат едно око на челото и три крака“. Това се запечата в съзнанието ми. Той ни учеше, че евреите и християните някога са били мюсюлмани, които са съгрешили и са станали неверници, и най-висшата заповед е да ги убиваме. Това ме сломи. От щастливо, усмихнато дете лицето ми се срина. Не можех да се справя с това.“

Отказвайки да участва в скандиранията „Смърт на евреите“ по време на урок, Дор е отведен в кабинета на директора и бит. След това баща му обещава по-нататъшно възмездие вкъщи, като го заплашва с обесване, изгаряне, намушкване с нож и хвърляне от покрива. За щастие, една негова леля се намесва и го спасява от гнева на баща му. Шахар е преместен в друго училище на Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци, но условията не са по-добри. Учениците хвърляли камъни по близката база на израелската гранична полиция, само за да се преструват, че учат, когато войниците пристигали.

Неспособен да се приспособи, Шахар напуска училище и баща му го принуждава да пази овцете на семейството. Шахар е принуден да спи навън заедно със стадото на студено и тъмно близо до гробище. Това продължава до 12-годишната му възраст, когато е сметнат за достатъчно възрастен, за да работи с баща си на строителен обект в Израел. Там той планира бягството си. Една нощ той избягал на строителна площадка в Ришон Лецион.

Въпреки предизвикателствата Шахар има късмет да срещне религиозен евреин, който говори арабски и го взема под крилото си.

След няколко години той решава да приеме юдаизма.

С вълната от нападения с хладно оръжие от терористи от Газа и Западния бряг обаче присъствието на Дор в Израел става незаконно. В крайна сметка той е заловен от полицията и предаден на властите в Газа, където прекарва шест месеца в затвор, където е подлаган на ежедневно физическо насилие, което оставя белези по тялото му. След като отрича пред разпитващите, че е в Израел, за да приеме юдаизма, Шахар е освободен под домашен арест в дома на семейството си. При завръщането си родителите му го упрекват, че не е убил евреин, докато е бил в Израел.

Решен да се върне в Израел и да завърши приемането на юдаизма, той работи усилено, за да постигне целта си. В крайна сметка успява, завръща се при приемното си семейство и след няколко години приема юдаизма.

„Нашият проблем не е в „Хамас“ или „Фатах“, а в самите хора. Тези, които подкрепят насилието, са получили пари и подкрепа от тези групировки. Това са едни и същи хора, поколение след поколение, които ескалират от хвърляне на камъни до използване на огнестрелни оръжия и ракети“, казва Шахар пред ТПС. „Намирането на оръжия в училище в Газа, място с малки деца, не е изненадващо, но все пак е болезнено да се види“, каза той.

Разказвайки за нападението от 7 октомври, Шахар се опитва да сдържи сълзите си, чувствайки се безпомощен.

В продължение на години той настоява в своите запитвания и съобщения до политици и армейски офицери, че „Хамас“ е необезпокояван, като предупреждава, че настоящата политика спрямо Газа ще доведе до катастрофа за невинните израелски цивилни граждани.

В най-добрия случай му отговарят, че „няма достатъчно опит в тази област“.

„Ако бях останал със семейството си и бях продължил с това образование, щях да стана убиец. Тези ученици, които са учили там заедно с мен, сигурен съм, че техните деца са убивали и изнасилвали невинни цивилни. Няма как да го избегнем“, каза той.

Запазвайки дълбока рана и чувствайки, че се е провалил в мисията си да предупреди народа си за надвисналата заплаха от страна на бившата му общност, Шахар сега се стреми да гарантира, че светът ще разбере, че същата опасност идва и за тях.

„Още не е късно. Събудете се. Това е религиозна война. Всички по света, които следят случващото се, трябва да разберат, че вие сте следващите, които ще бъдат ударени от нея“, настоява Шахар.

(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)