понеделник, 22 юли, 2024 година.

Украйна открива малък офис във Вашингтон, окръг Колумбия, за да засили връзките си с американската отбранителна индустрия, съобщиха вчера украински официални представители при откриването на срещата на върха на НАТО във Вашингтон, докато тя и много европейски страни увеличават собствения си капацитет за производство на оръжие като предпазна мярка срещу президентския вот през ноември.

Независимо дали на президентските избори в САЩ ще спечели Джо Байдън или бившият президент Доналд Тръмп, НАТО и Украйна действат бързо, за да бъдат в по-добра позиция да осигуряват повече за собствените си отбранителни нужди.

Съобщението за откриването на офиса беше една от няколкото стъпки по отношение на нови оръжия за Украйна и до общо споразумение между европейските страни членки на НАТО да станат по-силни в областта на отбраната.

Преди инвазията на Русия през 2022 г. Олександър Камишин, министър по въпросите на стратегическите индустрии на промишлеността на Украйна, работи във фермата си. „Бях щастлив украинец, който се занимаваше със селско стопанство и не знаеше нищо по военните въпроси“, заяви Камишин. През 2021 г. Украйна не произвеждаше никакви боеприпаси и започна конфликта със запасите, които имаше по рафтовете в складовете, добави той.

Това бързо се променя, тъй като Украйна развива сложна индустрия за дронове, произвежда повече оръжия на вътрешния пазар и работи за по-дълбокото си обвързване с отбранителни компании в САЩ и Европа.

„Ние се преквалифицираме от селскостопанска страна към арсенал на един различен свят“, каза Камишин.

По-рано вчера президентът на САЩ Джо Байдън обяви още един голям пакет помощи за противовъздушната отбрана на Украйна, а напускащият поста си генерален секретар Йенс Столтенберг обяви, че НАТО е подписала договор на стойност близо 700 млн. долара за производство от страните членки на повече ракети „Стингър“.

„Няма как да осигурим силна отбрана без силна отбранителна индустрия“, заяви Столтенберг, докато обявяваше договора за ракетите „Стингър“.

„Стингър“ е преносима система за противовъздушна отбрана, която може да бъде пренасяна на рамо от военнослужещи или да бъде монтирана на превозно средство и използвана за защита от самолети на къси разстояния.

Системата, произведена от американската компания „Рейтиън“ (Raytheon), беше едно от първите оръжия, които САЩ изпратиха на Украйна след нахлуването на Русия през 2022 г. В момента тя е сред стотиците видове системи и десетки милиони снаряди, артилерийски боеприпаси и ракети, които страните членки извадиха от складовете си, за да помогнат на Украйна. Но бързото активизиране през последните две години разкри, че отбранителните фирми както в САЩ, така и в Европа не са подготвени да произвеждат на нивата, необходими при голяма конвенционална война.

Срещата на върха на НАТО също се провежда на фона на несигурност. Политическите разногласия в САЩ забавиха доставката на оръжия за Украйна с месеци, а предстоящите президентски избори пораждат тревога, че подкрепата на САЩ – с оръжия и войски – в случай на заплахи срещу страните членки може не винаги да е гарантирана.

Доналд Тръмп, предполагаемият кандидат на републиканците, се похвали по време на предизборни речи, че ще насърчи Русия да прави каквото си иска с държавите членки на НАТО, които не изпълняват ангажимента си да изразходват 2 % от брутния си вътрешен продукт за отбрана.

Камишин, който снощи говори на вечерна проява, посветена на отбранителната индустрия на ЕС, организирана от вашингтонския институт „Хъдсън“, заяви, че разрастването на тяхната отбранителна промишленост трябва да ги постави в по-силна позиция, независимо от това кой ще спечели изборите в САЩ.

„Отбранителната индустрия трябва да бъде силна независимо от изборите на партиите“, каза Камишин. „Но чух, че републиканците също се застъпват за отбранителната промишленост“, добави той.

Не става въпрос само за Украйна. Както в САЩ, така и в цяла Европа някои линии за производство в областта на отбраната бяха в застой по време на инвазията през 2022 г. и едва сега увеличават производствения си капацитет. Увеличението зависи от подписването на нови, по-дългосрочни договори, които да подкрепят повече капиталови инвестиции в необходимата инфраструктура.

„Тук не става въпрос за размествания или затруднения. Става дума за изграждане на нови заводи“, каза Мортен Брандцаег, главен изпълнителен директор на „Наммо“ (Nammo), базирана в Норвегия компания за производство на боеприпаси.

Войната също така подтикна страните членки на НАТО да увеличат размера на разходите си за отбрана. Очаква се 23 държави от 32-те страни членки на НАТО да изпълнят ангажимента от 2 % тази година, в сравнение с едва шест преди руската инвазия в Украйна. Това се счита все още за недостатъчно, докато Русия използва огромния размер на работната си сила, за да замени бързо оръжията, изгубени във войната.

„Ако искаш да водиш война дълго време, трябва да имаш зад гърба си промишленост, която има дълготраен капацитет“, заяви Брандцаег.

Естонският министър на отбраната Хано Певкур заяви пред търговската камара на страната, че сега Русия изразходва за отбрана около 7-9 % от своя брутен вътрешен продукт. Естония харчи повече от 3 % от своя брутен вътрешен продукт за отбрана, но трябва да направи повече, за да попълни запасите си, каза Певкур.

Полският министър на националната отбрана Владислав Кошиняк-Камиш, който е и вицепремиер, заяви, че неговата страна ще отдели поне 4 % от брутния си вътрешен продукт за отбрана през тази година. Войната в Украйна „разкри големи слабости в Полша, в региона и в света като цяло“, каза Кошиняк-Камиш.

От началото на инвазията насам САЩ са предоставили на Украйна повече от 53,6 млрд. долара под формата на оръжия и помощ в областта на сигурността. Тази подкрепа, в момент, когато САЩ изпращат също и оръжия на Израел и Тайван, натовари американските запаси. Останалите страни членки на НАТО и други международни партньори са предоставили общо около 50 млрд. долара за оръжия и помощ в областта на сигурността според Килския институт за световно стопанство, независима изследователска организация, базирана в Германия.

Съветникът по национална сигурност на Белия дом Джейк Съливан заяви снощи на срещата на върха, че за първи път в историята страните членки на НАТО ще се ангажират да изготвят планове за укрепване на собствения си промишлен отбранителен капацитет. Той каза, че това ще помогне на алианса да „приоритизира производството на най-важното отбранително оборудване, от което бихме имали нужда в случай на конфликт“.

Различните 32 държави членки на НАТО имат далеч различаващи се размери и възможности на своята отбранителна промишленост, така че планът на всяка страна може да варира в широки граници – от партньорство с промишлеността до партньорство с други държави.

(БТА)

(Превод от английски език: Светослав Танчев)