неделя, 21 юли, 2024 година.

На 11 юли ще се навършат 29 години от влизането на босненски сръбски части под командването на генерал Ратко Младич в мюсюлманския анклав Сребреница. Операция, при която са избити над 8 хиляди мюсюлмани – мъже и момчета.

В края на май Общото събрание на ООН обяви с резолюция 11 юли за Международен ден в памет на жертвите на геноцида в Сребреница през 1995 г. по време на войната в бивша Югославия. Сърбия, босненските сърби и Русия категорично се противопоставиха на резолюцията, която беше приета с 84 гласа „за“, 19 – „против“ и 68 „въздържали се“. България също подкрепи документа.

Участниците в колоната „Поход на мира“ трябва да пристигнат днес в Поточари, където в четвъртък, 11 юли, на 29-ата годишнина от геноцида в Сребреница, ще бъде извършено колективно погребение на 14 жертви на геноцида. Тази колона се движи в обратна посока на хората от Сребреница през 1995 г., които се опитаха да намерят спасение в Тузла или Кладан. Конвоят тръгна от Незук в понеделник, 8 юли, а маршрутът от Незук до Поточари е дълъг около 100 километра, съобщава вестник „Дневни аваз“.

В геноцида, извършен в Сребреница през лятото на 1995 г., бяха убити над осем хиляди мъже и момчета. Избити са бащи и синове, братя и цели поколения от едно семейство.

Имената на убитите в геноцида през лятото на 1995 г. са изписани на плоча в гробището на Мемориалния център на Сребреница – Поточари. Голяма част от бошняците, които бяха убити онова лято преди 29 години по най-брутален начин, докато се опитваха да се доберат до свободната територия – Тузла или Кладан, носят едно и също фамилно име, отбелязва Анадолската агенция.

В някои случаи са избити всички мъже от едно семейство, от малолетни до дядовци.

„За съжаление, при геноцида в Сребреница най-много пострадаха членовете на семействата от мъжки пол. При геноцида в Сребреница бяха убити 59 жени, а останалите бяха мъже и момчета. Повече от 500 непълнолетни бяха убити в геноцида. В много семейства повече от трима или четирима членове са били убити. В случая става въпрос за бащи и синове. Има много майки, които са загубили трима, четирима, петима или повече членове на семействата си, като в случая имам предвид синове и съпрузи“, заяви говорителката на Мемориала в Сребреница Алмаса Салихович.

Тя припомни, че преди войната през 90-те години в района на община Сребреница са живели около 38 000 жители.

„Днес в района на общината живеят по-малко от 5000 души, включително бошняци и сърби. Самото число ни казва колко наистина се е променила демографската картина на община Сребреница. В нея живеят по-малко от 1000 жители в града, а останалите живеят в околните села. Сребреница някога е бил проспериращ град с много жители“, заяви Салихович.

Днес в Сребреница ще се проведе възпоменателна сесия на Общинското събрание, на която съветници и служители ще отдадат почит на всички жители, загинали по време на войната в Босна он 1992-95г.
Така ще бъде продължена дългогодишната традиция за почитане на всички невинни жертви достойно, с едноминутно мълчание, съобщи телевизията на Република Сръбска РТРС.

Членовете на събранието в Сребреница преди 17 години заключиха, че членове бошняшката и сръбската, както и на други народи, са загинали в тази община..

Оттогава всяка година на 10 юли се провежда възпоменателно заседание на местния парламент.

Тленните останки на 14 жертви на геноцида, извършен в Сребреница през лятото на 1995 г., ще бъдат погребани утре с общо погребение в Мемориалния център Сребреница – Поточари.

Най-младата жертва, която ще бъде погребана, е седемнадесетгодишният Бериз (Омер) Муич, роден през 1978 г. в Зворник. Най-възрастната жертва, която ще бъде погребана, е Хамед (Ибрахим) Салич, роден през 1927 г.

Размишлявайки случилото се преди 29 години чудовищно престъпление, в редакционен коментар вестник „Дневни аваз“ пише днес:

„Геноцидът в Сребреница е горчивата истина за опасността, която грози света от политики и режими, основани на омраза към име, религия и нация, на мечти за етнически чисти пространства и проекти за тяхното създаване. И те са живи и до днес. В страна, която все още не е излекувала всичките си рани, не е намерила и погребала достойно всичките си жертви и не е възстановила разрушеното през 90-те години, чуваме послания, подобни на тези отпреди три десетилетия. Политиците отново са на сцената, занимавайки се с гербове, знамена, паради, разделяния и опити за чертаене на нови граници. Сякаш не сме научили нищо от Сребреница, но и от всички наши страдания от не толкова далечното кърваво минало“.