„Джорджеску се възползва от разочарованието сред част от гласоподавателите“
Кризата може да се използва за рестарт за политическите партии, смята журналистът
През последните 3 години Румъния се радва на относителна политическа стабилност при управление на голяма коалиция от доскорошни непримирими врагове, които даже се ротираха успешно на премиерския пост. На президентските избори миналата неделя обаче премиерът социалдемократ Марчел Чолаку, който беше смятан за фаворит, се класира трети, а бившият премиер националлиберал Николае Чука остана пети.
Първи – с 23% от гласовете излезе крайнодесният аутсайдер Калин Джорджеску, който залага на антинатовска, проруска и профашистка реторика. На балотажа срещу него на 8 декември трябва да се яви дясноцентристката Елена Ласкони, която изпревари фаворита Чолаку само с 3 стотни от процента, или с около 2700 гласа. Повторното преброяване на бюлетините обаче може да промени класирането. В понеделник Конституционният съд може и да разпореди касиране на вота. Междувременно утре в Румъния ще се проведат и парламентарни избори.
Как се разместват политическите пластове от победата на Джорджеску, честността на която беше поставена под съмнение заради кампанията му главно в китайската социална мрежа „Тик-Ток“? Умориха ли се от статуквото северните ни съседи?
Темата коментира за БНР журналистът от изданието „Romania Insider“ Юлиан Ернст.
Г-н Ернст, как се случи това на първия тур на президентските избори – как така кандидат, на когото социолозите му даваха около 5% подкрепа – в крайна сметка спечели изборите, като победи премиера на Румъния, сочен като фаворит, остави председателя на Сената пети, а смятаният за по-популярен националист Джордже Симион е на четвърто място? Какво се случи?
„Добре е да отбележим още в началото, че гласувалите за Джорджеску не са направили информиран избор. Те не са гласували нито за идеология, нито за партия. Гласували са за някой, когото са видели и харесали в Тик-Ток. Вотът за него до голяма степен се дължи на ефекта на социалните мрежи и няма нищо общо с политиката. Разбира се, в Румъния имаме националистически движения и партии, но Джорджеску не е част от тях, или поне досега не беше.
Случилото се показва уязвимостта на демокрацията, а резултатът се дължи на ниското ниво на образование сред част от избирателите. Това, което трябва да направят демократичните партии сега, е да излязат и на разбираем език да обяснят какво се случва. Важно е да си върнат комуникацията с всички избиратели, не само със своите симпатизанти. Защото може би през последните години всички демократични партии, в това число и партиите на статуквото – социалдемократите и националлибералите, са загубили контакт с хората. Информацията е ключът към избягване на подобни рискове, като това политик като Джорджеску да спечели първия тур на президентските избори в Румъния.“
Казвате, че Джорджеску е направил много силна кампания в Тик-Ток и че хората са го забелязали там и са гласували за него. Но този успех не показва ли и провала на големите партии – управляващите в коалиция социалдемократи и националлиберали? Защо техните високопоставени в партията и държавата кандидати – премиерът Марчел Чолаку и председателят на Сената Николае Чука – не получиха очакваната подкрепа?
„Джорджеску не беше избран заради антинатовските си и антиевропейски позиции. Той просто лансира налудничави идеи, като имплантирането на наночипове в хората или теориите му против ваксините срещу Ковид-19. С подобни идеи той е приковал вниманието на някаква част от гласоподавателите. Може да е голяма Тик-Ток звезда, но това не го прави политик с експертиза. Именно в тази си роля – като звезда в социалните мрежи – е получил гласовете на хората. Те не го възприемат като кандидат за висока политическа позиция, каквато е президентската.
Джорджеску се възползва от разочарованието сред част от гласоподавателите. Но това е само част от историята. Истината е, че Джорджеску получава тази подкрепа заради своите налудничави идеи, които са припознати, а не защото е част от някакво силно и влиятелно политическо движение или партия.
В огромната си част румънските избиратели са против Русия. Това не може да бъде променено с кампания в Тик-Ток. Убеден съм, че на втория тур Джорджеску няма да има същия успех като на първия. Той вече е видим и не смятам, че ще получи висок резултат. Защото има разлика между видимата и скритата заплаха. Има разлика между това да виждаш вируса и да знаеш как да го лекуваш и това да има неясна зараза, с която не знаеш как да се справиш. Ние не успяхме да видим Джорджеску преди първия тур на президентските избори, сега обаче той вече е в полезрението ни.“
Как си обяснявате това, че друг националист – лидерът на крайнодесния „Алианс за обединение на румънците“ Джордже Симион, който също има доста последователи в Тик-Ток, над 760 хиляди, и споделя подобни популистки послания, не успя да постигне успеха на Джорджеску, въпреки че социолозите му отреждаха второто място и участие в балотажа?
„Вероятно Симион не разполага с ресурсите на Джорджеску, които все още не знаем какви са. Има данни за сериозна активност по време на кампанията на победилия кандидат, които няма как да се дължат само и единствено на неговите поддръжници. Все още няма разследване, което да разкрие какво се е случило, но по всяка вероятност някой му е помогнал. Не знаем кой или какво стои зад него.
В това отношение Румъния не е някакво изключение. Имаше подобна ситуация в Испания и в Италия. Шестата по големина партия в Испания по време на евроизборите тази година беше подкрепена от подобна мрежа, финансирана с криптовалути. Вероятно при нас в Румъния е използвана същата схема и същият източник. Можем да предположим откъде идва всичко това.
Националистът Симион определено е по-различен. Той е утвърден политик. Напоследък прави премерени изказвания. Вероятно заради това не получи и толкова много гласове, колкото очакваше. Не смятам, че е толкова активен в посока подкрепа за Русия – нещо, в което го обвиняват. Обвиняват го и за връзки с разузнавателните служби на Москва. Според мен обаче това не е вярно. Да, той лансира идеята за обединяване на Румъния и Молдова, което не е съвсем реалистично, но не е нещо незаконно. Има и забрана да посещава Украйна и Молдова. Може би не е съвсем подходящ да бъде президент, но не е престъпник.
Вероятно националистически партии като неговата АУР трябва да съществуват, за да създават антитела в политическата система. Това е основната разлика между видимите политици като Симион и невидимите като Джорджеску, който се появи сякаш от нищото. Можем да говорим за Симион и да обсъждаме неговите идеи и защо той греши, но не можехме досега да обсъждаме никому неизвестния Джорджеску.“
Защо и в какво се провалиха големите партии от управляващата коалиция, умориха ли се румънците от статуквото?
„Трябва да видим колко подкрепа ще получат на парламентарните избори в неделя, преди да правим такива изводи. Не съм сигурен, че Социалдемократическата и Националлибералната партия ще имат слаби резултати. Този шок, тази криза след първия тур на президентския вот могат да бъдат добър урок за политическата система на Румъния. Могат да доведат до промени в неща, които преди това не са работили добре.
През последните години Румъния показа стабилност. Тази странна коалиция между социалдемократите и либералите, създадена с благословията на президента Клаус Йоханис, даде резултат, но са необходими още и много други реформи, от които страната се нуждае – в съдебната система, държавната администрация и т.н. Има и доста икономически предизвикателства – високият дефицит, който тази година достигна до 8%. Съдебната система все още не функционира добре, въпреки че Европейската комисия премахна механизма за наблюдение и оценка. Нуждаем се от още реформи, които управляващата коалиция сложи на трупчета.
Тази криза сега може да бъде използвана като рестарт за политическите партии. Шокът дойде след първия тур на изборите, което означава, че нещата не са непоправими. Ситуацията може да се промени на втория тур. Ще видим и какви ще са резултатите от парламентарните избори. Опозицията вече набра инерция, консолидира се, което е добре. Някак си се събуди и осъзна ролята си.
Също така хората осъзнаха какво наистина се случва. Това е като да караш по магистралата през нощта и да се чувстваш уморен, да започнеш да губиш концентрация и да задремеш. В този момент колата излиза от пътя, ти се събуждаш и приливът на адреналин те връща в кондиция и те държи още час-два. Това, образно казано, може да се случи сега между двата тура на изборите. Да разтърси не само партиите, а да събуди цялото румънско общество да задвижи нещата в правилната посока.
Може и да съм прекален оптимист, но сегашната ситуация може да се окаже плодотворна за Румъния. Дълбоко вярвам, че румънците, дори някаква част от тях да са по-малко образовани, са изначално прозападно настроени и със сигурност не подкрепят Русия, защото ние имаме своите исторически причини за това.“
Възможно ли е шокът и ситуацията около Джорджеску да отвори повече пътища за диалог между партиите и да видим някои неочаквани съюзи след вота на 1 декември? Може ли тази криза да създаде добра платформа за формиране на коалиция или някакво общо партньорство между някои играчи?
„Не вярвам това да се случи. Със сигурност ще трябва да изчакаме резултатите от парламентарните избори в неделя. Но вече виждаме съревнованието между демократичните партии, в това число между либералите и десноцентристкия Съюз за спасение на Румъния. Такова съперничество може би е естествено, тъй като всяка от партия иска да бъде в по-добра позиция преди изборите. Освен ако социалдемократическата машина, която се е доказала през годините, не събере най-много гласове и не сложи край на плановете на десноцентристките партии за коалиция. В тази неясна ситуация политическата криза все още е възможен сценарий.“
И все пак – каква е вашата прогноза за разпределението на гласовете на парламентарните избори утре?
„Трудно е да се предвиди, всякакво развитие е възможно. Математически може голямата коалиция – социалдемократи и либерали да имат мнозинство. Но след оставката на лидера на националлибералите Николае Чука – заради петото място на президентските избори – не вярвам да има отново подобна коалиция, дори да имат нужното мнозинство. Защото и самите либерали направиха вече стъпка за излизане от нея. Така че ще има смяна в управлението на Румъния, но е трудно да предвидим каква.
Вероятно крайнодесните партии като Алианса за обединение на румънците (АУР) на Джордже Симион няма да бъдат част от властта, защото са неприемливи партньори от която и да е от демократичните партии. Това може да доведе до криза. Ако АУР, заедно с другите крайнодесни партии съберат общо една трета от местата в парламента, това ще постави под сериозен натиск останалите формации и ще ги принуди да си сътрудничат помежду си. Говоря за крайнодесните формации като SOS на Диана Шошоака, както и за някоя партия, която би застанала зад Джорджеску, който все още е без партийна подкрепа. Принуждаването на демократичните партии да си сътрудничат обаче не е толкова лесно.
Опасявам се от подобно развитие, което ще ни вкара в политическа криза. Каквото и да е мнозинство без крайнодесните партии ще бъде прието в обществото и ще осигури стабилност на Румъния. Не съм сигурен дали ще проведе нужните реформи, но поне ще има стабилност.“
Снимки: БТА
