Избраният президент Доналд Тръмп се зарече веднага след встъпването си в длъжност да наложи мита върху стоките, внасяни от Мексико и Канада – две от най-близките съюзнически държави на САЩ, както и на тези от Китай, пише в. „Уолстрийт джърнъл“. Откакто спечели изборите, това е най-ясният сигнал, че той възнамерява да следва твърдата предизборна реторика, която му помогна да стигне до Белия дом, коментира изданието.
„На 20 януари сред многото други първи изпълнителни заповеди ще подпиша необходимите документи за облагане на Мексико и Канада с 25 процента мито за ВСИЧКИ стоки, влизащи в САЩ“, написа Тръмп в социалната мрежа „Трут Соушъл“. Митата ще действат, „докато наркотиците, особено фентанилът, и нелегалните мигранти не спрат да наводняват нашата страна!“, добави той. Избраният за президент на САЩ също така посочи, че „ще наложи на Китай допълнително мито от 10% над сегашните мита за всички стоки, внасяни в САЩ“, докато наркотиците не спрат „да наводняват“ страната.
Различни закони дават право на президента да налага мита без разрешение от Конгреса, но повечето от тях изискват икономическа, търговска обосновка или представянето на мотиви, свързани с националната сигурност. Засега не е ясно на какви юридически правомощия възнамерява да се позове Тръмп, посочва „Уолстрийт джърнъл“.
Подобен ход вероятно ще актуализира търговското споразумение САЩ-Мексико-Канада (USMCA), което Тръмп сключи през първия си мандат. По официални данни на правителството на САЩ през 2022 г. американските стоки и услуги, търгувани в рамките на това търговско споразумение, възлизат на 1,8 трилиона долара, допълва американското издание.
Британският в. „Гардиън“ също се спира на изказването на новоизбрания президент в контекста на евентуалните му планове за предоговаряне на тристранното споразумение. „Въпреки че споразумението САЩ-Мексико-Канада фактически може да се предоговори едва през 2026 г., чрез днешните си изказвания за митата Тръмп вероятно се опитва да стартира процеса по-рано“, каза пред „Гардиън“ Алекс Лу, валутен и макроикономически стратег в Канадска международна инвестиционна банка „Ти Ди Секюритис“ (TD Securities).
Вестникът цитира и Уенди Кътлър, вицепрезидент на Института за политика „Азиатско общество“ и бивш търговски служител на САЩ, която казва: „Мексико и Канада остават силно зависими от американския пазар, така че нямат голяма възможност да подминат заплахите на новоизбрания президент Тръмп“.
Той обяви намеренията си за митата броени дни след като номинира мениджъра на хеджфонд Скот Бесънт за министър на финансите. Много мениджъри от Уолстрийт видяха в този ход сигнал за готовността на Тръмп да смекчи подхода си към митата, коментира изданието. Според Мат Симпсън, старши пазарен анализатор в „Сити индекс“, след като Тръмп номинира за финансов министър директорът на хеджфонд Скот Бесънт – човек, от когото пазарите очакваха да охлади могъществото на Тръмп, сега новоизбраният президент сякаш иска да напомни на пазарите кой държи контрола“, допълни Симпсън, цитиран от „Гардиън“.
Що се отнася до Китай, икономиката му е в много по-уязвимо положение предвид продължителния спад на пазара на недвижими имоти в страната, рисковете, свързани с дълга, и слабото вътрешно търсене, допълва „Гардиън“.
Според британският в. „Индипендънт“ заплахата от двуцифрени мита вероятно ще окаже сериозно въздействие върху ключови сектори на американската икономика, включително автомобилостроенето, суровия петрол и селското стопанство, които представляват значителен дял от търговията с посочените държави. Митата биха могли да стимулират по-нататъшна инфлация, предупреждава вестникът.
Тръмп спечели изборите до голяма степен благодарение на разочарованието на избирателите от инфлацията, но заплахите му за рязкото повишаване на митата създават риск от още по-голямо поскъпване на храните, автомобилите и други стоки, пише в. „Вашингтон пост“. Ако инфлационният натиск се засили, може да се наложи Федералният резерв да запази по-високи основните си лихвени проценти, прогнозира изданието.
„Вашингтон пост“ се спира и на основните проблеми, които Тръмп иска да реши чрез заплахата си с митата – вълните от нелегални мигранти, които влизат в САЩ, както и трафикът на фентанил, внасян основно през границата с Мексико.
Официалните данни сочат, че през октомври са извършени почти най-малкия брой арести за последните четири години, отбелязва „Вашингтон пост“. Американските гранични патрули миналия месец са извършили 56 530 ареста, което е по-малко от една трета спрямо броя им през октомври миналата година.
На този фон обаче се отчита повишение в числеността на нелегалните мигранти, влезли в САЩ от Канада, допълва вестникът. От октомври 2023 г. до септември тази граничните власти са извършили 23 721 ареста на американско-канадската граница. За сравнение – броят им през предходните 12 месеца е 10 021. Над 14 000 от задържаните на канадската граница са индианци, като броят им спрямо предходните две години се е увеличил десетократно.
Голяма част от фентанила в САЩ се внася контрабандно от Мексико, отбелязва „Вашингтон пост“. При управлението на Джо Байдън залавянето на пратки с фентанил по границите рязко се увеличи. Официалните данни сочат, че през 2024 г. американските гранични служби са конфискувани около 12 247 кг фентанил. През 2019 г., когато президент бе Тръмп, заловеният фентанил на границата възлизаше на 1154 кг.
Правителството на Байдън от няколко години настоява също Пекин да се пребори с производството на съставки за фентанил, които според Вашингтон са отнели живота на близо 75 000 американци през 2023 г. Тази година Пекин се съгласи да наложи контрол върху химикалите, необходими за производството на фентанил, след срещи с високопоставени американски служители, допълва в. „Файненшъл таймс“.