Те надробиха тази попара с абсурдно високите цени и сега са оставили българския народ да я сърба. Те са ни лук яли, ни лук мирисали. Това заяви председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мая Манолова пред bTV, коментирайки високите надценки на основни хранителни продукти в големите търговски вериги.
За пореден път тя показа млечни продукти и фактури, които според нея доказват значителните разлики между доставните и продажните цени в супермаркетите.
Един от примерите е краве масло с доставна цена 1,34 евро и продажна цена 3,79 евро. Според представените от Манолова изчисления надценката без ДДС достига 135%.
„Показвам тези продукти не за българските граждани, защото те много добре знаят, отивайки до касата в супермаркета, какво плащат. Показвам ги за търговските вериги, защото след проверките вчера те заявиха, че такива надценки, такива разлики между доставната и продажната цена при тях няма. Има!“, категорична беше тя.
По думите ѝ документите са предоставени от самите търговски вериги при проверките на институциите.
„Тук няма авокадо, няма манго, няма луксозни продукти. Това са основни хранителни продукти“, подчерта Манолова.
Къде отива най-голямата част от парите?
Председателят на КЗП обясни, че проверките са започнали от складовете на търговските вериги и ще продължат по цялата верига на доставки – от производителите и преработвателите до магазините.
В тях участват още Българската агенция по безопасност на храните и Националната агенция за приходите.
Манолова даде пример с изкупната цена на суровото мляко, която по нейни данни е около 50 евроцента за литър, като посочи, че българските фермери работят при изключително ниски изкупни цени, които според нея не са се променили съществено през последните 15 години.
По думите ѝ стандартните надценки при преработвателите са между 5 и 15%, докато при някои продукти в търговските вериги достигат и над 100%.
„Българският фермер, този, който отглежда, храни, дои животните, работи на нула надценка. Той буквално е премазан“, категорична бе Манолова.
Шефката на КЗП твърди, че в определени случаи на българските продукти се поставят значително по-високи оценки, отколкото на сходни вносни стоки.
Като пример посочи гауда с 25% надценка и български кашкавал със 125%.
Според нея това поставя местните производители в неравностойно положение и влияе върху избора на потребителите.
Мая Манолова съобщи, че КЗП вече е започнала 11 производства за необосновано повишаване на цените. При установени нарушения санкциите могат да бъдат между 10 000 и 100 000 евро.
„За всяка разлика, по-голяма от 10% на един и същи продукт, от различен доставчик, възможната глоба е до 10% от оборота“, разясни тя и даде пример с търговска верига с оборот от 1,5 млрд. евро, при която подобна санкция би могла да бъде значителна.
Манолова уточни, че КЗП вече е предоставила на КЗК документи от проверките, включително фактури за доставните и продажните цени.
„Ето ви доставната, ето ви продажната. На единия, на другия продукт. Има ли повече от 10% разлика? Има повече. КЗК е на ход“, отсече тя.
По думите ѝ антимонополният орган трябва да провери и дали е налице съвместно господстващо положение на търговските вериги.
