Турският министър на външните работи Хакан Фидан заяви пред гръцкия вестник „Та неа“, че страната му няма възражения срещу планирания електроенергиен интерконектор между Гърция и Кипър, а само иска писмено уведомление преди извършването на дейности в морските пространства, за които претендира Турция.
Фидан отговори на въпроси на вестника в рамките на словото си вчера в Европейския център за политика (EPC) в Брюксел.
Турският министър на външните работи припомни, че въпросът е бил обсъден от турския президент Реджеп Тайип Ердоган и гръцкия премиер Кириакос Мицотакис на сесията на Общото събрание на ООН в Ню Йорк през септември. Тогава Ердоган е определил проекта като забележителен, но е посочил, че предпочита Кипър да купува електроенергия от Турция, която е на разстояние едва 70 морски мили, вместо да я пренася от 2000 км от Гърция и да бъдат похарчени над 2 млрд. евро европейски средства. Ердоган е казал, че Турция може да снабдява острова не само с електричество, но и с природен газ, което би било от полза за цялото население – както кипърските гърци, така и кипърските турци.
Фидан посочи, че Турция не се противопоставя на проекта. „Това, което искаме, е, когато един кораб провежда проучвания в морето, да ни изпраща едно писмено уведомление, не просто устно, в което да се казва: Ще предприемем конкретни действия в конкретния район, заповядайте координатите. Това е единственото, което искаме. Нищо повече“, обясни турският министър, като уточни, че Анкара не желае промяна на статуквото, нито да бъде създаван прецедент по погрешен начин.
Зоната, през която ще премине електрическият интерконектор, се оспорва между Гърция и Турция, като и двете страни я смятат за част от континенталния си шелф. Гърция обаче не желае да уведомява Турция за проучвателните дейности, за да не бъде изтълкувано това като признаване на права на Анкара.
За т.нар. casus belli, т.е. решението на турския парламент, с което според Гърция Турция я заплашва с война, ако Атина се възползва от правото си по Конвенцията на ООН по морско право да разшири териториалните си води в Егейско море от 6 на 12 морски мили, Фидан заяви, че не става въпрос за заплаха с война.
„Що се отнася до „casus belli“, мнозина смятат, че става дума за заплаха с война. Това е гръцкото разбиране. Ние обаче не сме го характеризирали като casus belli. Става въпрос за една декларация на турския парламент от 1995 г., не говорим за закон, която отбелязва, че ако Гърция разшири териториалните си води на 12 морски мили, без преди това да бъде разрешен въпросът с Турция, тогава турското правителство трябва да вземе всяка необходима мярка, за да го предотврати (…) Тази превантивна декларация допринесе за запазването на мира до днес. Тя не е заплаха с война“, каза турският външен министър.
За общия климат в двустранните отношения Фидан припомни, че през май 2023 г. двете правителства са взели решение да разрешат съществуващите въпроси, да избягват създаването на напрежение и да дадат приоритет на мерките за изграждане на доверие.
„До момента сътрудничеството ни е доста добро (…) Гръцката вътрешна политическа сцена обаче иска определено количество реторика срещу Турция. Това е като аспирин. Без Турция гръцката вътрешна политика не би могла да съществува. Тази реалност е важна, защото възпрепятства вземането на смели решения за разрешаване на проблемите“, заяви Фидан.
Той добави, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган е готов да мобилизира необходимата политическа воля за разрешаването на спорните въпроси. „Всеки път, когато се срещаме с гръцки правителства, установяваме, че те знаят как да подходят към проблема, но не са в състояние да приемат политическата цена“, каза турският министър на външните работи.
